— О, не! — пробва се Дал. — Не и Керенски!
Абърнати кимна:
— Значи разбираш важността на тази малка епруветка, която държиш в ръце. Използвай я да намериш контрабактериалното средство! Ако успееш, ще спасиш Керенски!
— И меровианците — додаде Дал.
— Да, и тях също — съгласи се капитанът. — Разполагаш с шест часа!
Младежът се сепна:
— Шест часа ли?
Абърнати се ядоса:
— Проблем ли има, господинчо?
— Времето не е много — отбеляза Дал.
— Дявол го взел, човече! — възкликна капитанът. — За Керенски става дума! Ако Господ може да направи Вселената за шест дни, ти със сигурност си в състояние да спретнеш контрабактериалното за шест часа!
— Ще се постарая, сър — пробва се младежът.
— Старанието не стига! — тросна се Абърнати, тупна Дал по рамото и енергично го раздруса:
— Трябва да те чуя как казваш, че ще се справиш!
— Ще се справя!
— Благодаря ти, мичман Дил — трогна се Абърнати.
— Дал, сър — поправи го младежът.
— Дал — повтори Абърнати и се обърна към К’ийнг, изтривайки мичмана от радара на вниманието си така пълноценно, все едно е превключил копче. — Хайде, драги. Трябва да се обадим на адмирал Дрезнър по хипервълната. Направо сме на ръба на катастрофата! — Абърнати излезе в коридора с широки, целеустремени крачки. К’ийнг го последва, кимайки отсъстващо на Дал, докато се упътваше след капитана.
Младежът остана сащисано да стиска епруветката. Промърмори под нос:
— Ще се повторя: но какво, по дяволите…?
Вратата на склада се отвори и оттам се изсулиха Касауей и Мбеки.
— Какво искаха? — попита Джейк.
— Пак ли правеше инвентаризация? — подигравателно се поинтересува Дал.
— Не те учим как да си вършиш работата, нали? — озъби се Фиона.
— Та какво искаха шефовете? — попита Колинс, делово влязла в лабораторията, следвана от Трин с чаша кафе.
Дал много сериозно прецени дали да не се разкрещи на всички им, но се въздържа и се постара да се съсредоточи върху по-важния въпрос. Вдигна епруветката.
— Очаква се да намеря контрабактериално средство на това чудо.
— Контрабактериално ли? — полюбопитства Трин. — Да нямаш предвид ваксина?
— Предавам ви какво ми наредиха шефовете — отвърна младежът. — И ми отпуснаха шест часа.
— Шест часа? — Бен многозначително зяпна Колинс.
— Точно толкова — съгласи се Дал. — Което, дори ако знаех какво е „контрабактериално средство“, си е направо нула време. Създаването на ваксина отнема седмици!
— Дал, я ми кажи — помоли Колинс, — когато К’ийнг и Абърнати бяха тук, как ти говореха?
— Какво имаш предвид? — изуми се Дал.
— Дали влязоха и бързо ти казаха от какво имат нужда? — попита лейтенантката. — Или дърдореха и дърдореха за щуротии, за които въобще не ти пука?
— Имаше нещо такова, да.
— Дали капитанът се държеше особено драматично? — поинтересува се Касауей.
— Какво е „особено драматичен“ в подобен контекст? — попита Дал.
— Ами примерно… — Мбеки го сграбчи за раменете и го разтърси. — Дявол го взел, човече! Едно „ще опитам“ не стига! Само успехът е важен!
Дал остави епруветката, за да не се изтърси случайно от ръката му.
— Практически със същия патос се изказа — съобщи на мъчителката си.
— Това са сред любимите му изрази — Фиона най-сетне го пусна.
— Изобщо не разбирам какво значи това — призна Дал, оглеждайки колегите си по лаборатория.
— Един въпрос още — прекъсна го Колинс, без да обръща внимание на оплакването му. — Когато ти казаха, че трябва да откриеш това контрабактериално нещо за шест часа, посочиха ли ти причина защо?
— Да — отвърна Дал. — Казаха, че с такова време разполагат, за да спасят лейтенанта.
— Кой лейтенант? — поиска да знае началничката му.
— Какво значение има? — изуми се младежът.
— Отговори на въпроса, мичман! — нареди Колинс, използвайки ранга на Дал за първи път от седмица.
— Лейтенант на име Керенски.
След споменаването на името последва пауза.
— Това нещастно копеле — отбеляза Мбеки — винаги го прецакват, нали?
Касауей изсумтя:
— Да, но накрая оздравява! — и погледна към Дал. — Обаче някой друг е гушнал букетчето, нали?
— Мичман Лий е била втечнена.
— Видя ли — каза Касауей на Мбеки.
— Някой наистина е длъжен да ми обясни какво става! — настоя Дал.