— Време е да извадим Кутията — заяви Трин, отпивайки отново от кафето си.
— Добре — съгласи се Колинс и кимна на Касауей. — Иди я донеси, Джейк!
Колегата им направи гримаса и влезе в склада.
— Може ли поне да ме светнете кой е лейтенант Керенски? — попита Дал.
— Част е от командния състав на мостика — обясни Трин. — Технически се води астрогатор.
— Капитанът и К’ийнг казаха, че бил участвал в изследователска мисия и взимал биологични проби — поясни Дал.
— Сигурен съм, че е участвал — съгласи се Трин.
— Че защо да пращат астрогатор на мисия?
— Нали си спомняш, че казах „технически“? — Бен пак отпи от кафето си.
Вратата на склада се отвори и Касауей изникна с малко, подобно на кутия устройство в ръце. Приближи се до най-близкия свободен индукционен плот. Устройството се включи.
— Какво е това? — попита Дал.
— Това е Кутията — отвърна Касауей.
— Има ли си официално име?
— Вероятно.
Младежът се приближи и огледа уреда, отвори го и надникна вътре. Заключи:
— Прилича на микровълнова фурна.
— Не е — увери го Колинс, взе епруветката и я поднесе към Дал.
— Какво е тогава?
— Това е Кутията.
— И толкоз? „Кутията“?
— Ако ще се почувстваш по-добре с идеята, че това е експериментален квантов компютър с вградено развито индуктивно изкуствено съзнание, чийто дизайн е дошъл при нас от развита, но вече изчезнала раса на воини инженери, то тогава си го смятай за такъв — предложи Колинс.
— А това ли представлява в действителност?
— Разбира се — заяви лейтенантката и връчи епруветката на Дал. — Сложи това в Кутията!
Младежът погледна към епруветката и я взе.
— Не искате ли да подготвя препарата?
— По принцип би следвало — увери го Колинс, — но става дума за Кутията, така че просто го сложи вътре.
Дал пъхна епруветката в Кутията и я постави в средата на керамичния диск на дъното на вътрешното пространство. Затвори вратичката и се втренчи във външния панел за управление, на който се кипреха три копчета — зелено, червено и бяло.
— Зеленото я пуска — уведоми го Колинс. — Червеното я спира. С бялото се отваря вратата.
— Би следвало да е малко по-сложно — усъмни се Дал.
— По принцип би следвало — съгласи се началничката му. — Но става дума за…
— За Кутията — кимна младежът. — Схванах вече.
— Тогава я пускай — настоя Колинс.
Дал натисна зеленото копче. Кутията се съживи и започна да бръмчи. Във вътрешността ѝ светна крушка. Мичманът надникна вътре и видя, че епруветката се върти, тъй като дискът, на който я беше поставил, се задвижваше от разположена под него кръстачка.
— Вие май си правите майтап с мен! — промърмори Дал под нос. След това отново погледна към Колинс. — А сега какво?
— Каза, че Абърнати и К’ийнг са ти дали шест часа, така ли?
— Точно толкова.
— Ами, значи след около пет часа и половина Кутията ще те уведоми, че има решение на поставената задача.
— Как точно ще ме уведоми? — поинтересува се Дал.
— Ще звънне — заяви Колинс и излезе от лабораторията.
Приблизително пет часа и половина по-късно се разнесе кратко, тихо „зън!“ издаваното от двигателчето на кръстачката в Кутията бръмчене затихна и крушката във вътрешното пространство угасна.
— Сега какво? — попита Дал, втренчен в Кутията. Не говореше на никого конкретно.
— Провери си таблета — посъветва го Трин, без да вдига глава от собствената си задача. Като изключим Дал, единствено той бе останал в лабораторията.
Мичманът придърпа служебния си таблет и включи екрана. На него откри въртяща се картинка на сложна органична молекула и до нея — дълга колонка с данни, придружена с плъзгач за по-удобно скролване.
Дал се опита да я разчете.
— Някакви глупости са ми се прехвърлили — заяви след малко. — Дълги и постоянно обновяващи се нечленоразделни списъци.
— Всичко е наред — увери го Трин. Остави работата си и се приближи до Дал. — Сега ме слушай внимателно. Ето какво следва да направиш. Първо, ще занесеш работния си таблет на мостика, където се намира К’ийнг.
— Защо? Мога просто да му пратя данните по мейла.
Трин поклати глава.
— Така няма да се получи.
— За… — понечи да каже Дал.
Колегата му вдигна ръка:
— Млъкни за момент и слушай, ясно? Знам, че не виждаш смисъла и че е глупаво, но така трябва да стават нещата. Занеси си таблета на К’ийнг. Покажи му данните на екрана. А след като погледне към тях, ти му кажи: „Почти се справихме с формулата, но протеиновата обвивка ни създава проблеми!“ После посочи каквото в момента се превърта на екрана.