Знаеха, че машините могат да ги виждат; беше си логично да предположат, че могат също така и да ги чуват. Дал, Хестър и другите двама оцелели членове на екипа приклекнаха зад укритието си и зачакаха Керенски да им каже накъде да поемат.
Лейтенантът се консултира с телефона си и повика тихичко:
— Дал!
Мичманът се промъкна до него, за да разгледа отворената на телефона карта.
— Ние сме тук — посочи му коридора лейтенантът. — Совалковият док е ето там. Виждам два възможни маршрута — един през машинната зала на станцията и втори през столовата.
„По-малко приказки, по-чевръсти решения, моля!“ — помисли си Дал и кимна.
— Мисля, че ще имаме по-добър шанс, ако се разделим — отбеляза Керенски. — Така, ако машините спипат едната група, другата все пак ще успее да стигне до совалките. Карал ли си курсове за пилот?
— Хестър ги е завършил — чу се да казва Дал, а след това се зачуди откъде го знае. Не си спомняше преди да му е било известно подобно безценно сведение.
Керенски кимна.
— Тогава тримата с матрос Макгрегър ще минете през столовата. Аз ще взема Уилямс и ще карам през машинното. Ще се срещнем при совалката и там, ако има възможност, ще изчакаме изследователския отряд на лейтенант Фишър, след което си обираме крушите оттук.
— Слушам, сър — потвърди Дал.
— Късмет! — пожела му Керенски и махна на Уилямс да го последва.
„Въобще не ми изглежда да се е втечнявал“ — помисли си отново мичманът, след което се върна при Хестър и Макгрегър. Керенски и Уилямс се прокрадваха по коридора към машинната зала, а Дал обясни на двамата си спътници:
— Наредено ни е да се разделим и ние тримата да стигнем до совалковия док през столовата.
— Какво? — видимо се разстрои Макгрегър. — Глупости! Не искам да тръгвам с теб. Предпочитам да се държа за Керенски!
— Такива са заповедите — сви рамене Дал.
— Майната им — отсече Макгрегър. — Ти не схващаш, нали? Керенски е недосегаем. Ти — не. Просто някакъв си мичман. Намираме се в космическа станция, тъпкана с шибани роботи убийци. Наистина ли смяташ, че ти ще успееш да се измъкнеш жив оттук?
— Успокой се, Макгрегър! — мичманът вдигна длани. Под краката му подът на коридора потрепери. — Така само си губим времето!
— Не! — възрази Макгрегър. — Ти не разбираш! Лопес вече загина пред очите на Керенски. Тя беше жертвеното агне! Сега всички с лейтенанта са в безопасност!
Матросът скочи да се втурне след Керенски и пристъпи в коридора точно когато зад ъгъла зави машината убиец, която ги преследваше. Нещастникът я забеляза и разполагаше с време колкото да разтегне устни в изненадано възклицание, след което изстреляният от нападателя харпун се заби в него и го прониза през черния дроб.
За мимолетен миг всичко застина като на сцена: Дал и Хестър приклекнали в нишата в коридора, машината убиец на ъгъла, нанизаният на харпуна Макгрегър — кървящ в средата помежду им. Извърна глава към ужасения мичман и с пълна с кръв уста смотолеви:
— Видя ли, а?
Прекъсна го рязко дръпване и Макгрегър полетя към машината убиец, която вече бе задвижила режещите си остриета.
Дал изпищя името на колегата си, изправи се и извади от кобура пулсовия си пистолет, след което стреля в центъра на гъстата червена омара, където знаеше, че се намира машината убиец. Пулсовият лъч рикошира от повърхността на робота, без да навреди с нищо. Хестър изкрещя и блъсна Дал нататък по коридора, по-далеч от нападателя, който вече нагласяше харпуна си за нов удар. Завиха зад ъгъла и се втурнаха по нов коридор, който водеше към столовата. Нахлуха през двойните крила на вратата и тутакси сложиха резето.
— Тази преграда няма да задържи металното чудовище задълго! — изпъшка задъханият Хестър.
Дал огледа прага и отбеляза:
— Тук има и по-сериозна врата. Пожарна преграда или въздушен шлюз може би. Потърси откъде се затваря!
— Ето откъде — посочи Хестър. — Дръпни се назад!
Той натисна голямото червено копче. Разнесоха се скърцане и съскане. Чифт тежки крила бавно започнаха да се затварят и след това се заклиниха, събрани наполовина.
— О, стига де! — изскимтя Хестър.
През стъклата на двукрилата врата на столовата се виждаше как машината убиец стремително приближава.
— Хрумна ми нещо! — възкликна Дал.
— Дали включва и бързо бягство? — поинтересува се Хестър.
— Отстъпи назад от копчето!
Намръщен, Хестър се отдръпна. Дал вдигна пулсовия си пистолет и стреля в контролния панел на шлюза в същия момент, когато харпунът на машината проби затворената врата на столовата и с едно дръпване я изкърти от рамката. Червеното копче избухна в порой от искри и тежките противопожарни панели помръднаха и се затвориха с вибриращо драннн.