— Разбира се.
— Добре — продължи мичманът. — Та ето какво е положението. Още като малък Джими открил, че баща му е сред най-богатите хора в Двойното О. С времето се досетил, че един ден и той самият ще се нареди в тази категория. След това пресметнал и че ще има много хора, които ще се опитат да използват първото и второто, за да се облагодетелстват. А накрая преценил и как да избягва тези хора.
— Схванах — кимна Дювал. — Джими ще разбере, ако човек е мил с него просто заради това кой е татко му.
— Наистина беше интересно да го гледа човек първите няколко седмици в Академията — каза Дал. — Някои от кадетите — а такива имаше и сред инструкторите — се опитаха да се намърдат за негови приятели. Мисля, че останаха изненадани колко бързо богатото хлапе им отгатна номера. Той е имал достатъчно време да стане изумително добър в четенето на помисли. Налага му се.
— А ти как подходи към него? — поинтересува се Дювал.
— Никак — отвърна Дал. — Той дойде и започна да си говори с мен. Мисля, че беше осъзнал, че изобщо не ми пука кой е баща му.
— Просто си му бил симпатичен?
— Навярно, но да не забравяме и че получих А в курса по биология, с който той имаше проблеми — призна Дал. — Това, че Джими щателно си подбира спътниците, не означава, че не изхожда от собствените си интереси.
— Струва ми се, че има желание да ме приеме в приятелския кръг — отбеляза Дювал.
— Най-вероятно защото смята, че сме приятели и вярва на преценката ми.
— А дали сме? — попита момичето. — Приятели, искам да кажа.
— Ти си малко по-шугава, отколкото по принцип ги харесвам…
— Да, вече се досетих, че си привърженик на „обичам всичко да е мир и покой“.
— Да разбирам ли, че не обичаш спокойствието?
— Спя от време на време — призна Дювал. — През останалото време — не.
— Предполагам, ще се наложи да се приспособя.
— Предполагам, че ще свикнеш — съгласи се тя.
— Нося питиетата — обяви Хенсън, пристъпвайки иззад гърба на Дювал.
— О, Джими! — възкликна тя. — Това те прави моя нов любимец!
— Отлично! — младият милиардер ѝ връчи нейната бутилка и се настани на масата. — Та за какво си говорехте?
Точно преди пристигането на совалката в чакалнята се появиха още двама души. По-точно появиха се петима: двама моряци от екипажа, съпроводени от трима членове на военната полиция. При появата им Дювал сръга Дал и Хенсън. Единият от моряците забеляза поведението им и вдигна вежда.
— Имам си антураж. И какво от това?
Без да му обръща внимание, Мая заговори едното ченге:
— Каква му е историята на този?
Военната полицайка посочи арестанта с вдигнатата вежда:
— Предявени са му един куп обвинения, включително незаконен внос, продажба на контрабандни стоки и нападение над висшестоящ офицер…
Вторият арестант бе спрял нацупен и избягваше да поглежда в очите на присъстващите. Ченгето обясни:
— Това нещастно копеле е приятелче на първия. Което автоматично го прави заподозрян в съучастие.
— Обвиненията за нападение са скалъпени — заяви мичманът арестант. — Офицерът се беше покатерил горе на черешката.
— С дрога, която ти му даде — скастри го вторият моряк, все още без да смее да погледне присъстващите.
— Никой не може да докаже, че съм му давал нещо, а и бездруго и дума не може да става за наркотици — възрази приятелят му. — Беше просто чуждопланетна гъба. А и не може да е от нея. Гъбката отпуска хората, не ги кара да се нахвърлят на присъстващите и да ги принуждават да се защитават!
— Дал си му ксеномухоморка, нали? — поинтересува се Дал.
Първият моряк го изгледа изпод вежди и заяви:
— Както вече казах, никой не може да докаже, че съм дал каквото и да е на офицера. Но да речем.
— Ксеномухоморката произвежда химикал, който при повечето хора води до релаксиращ ефект — обясни Дал, — но при около една десета от процента от потребителите ефектът е точно обратният. Рецепторите на мозъците им са малко по-различно устроени от тези на всички останали. И такива хора — около една десета от процента — ще откачат тотално под въздействието на ксеномухоморката. Най-вероятно твоят офицер е бил точно от тази група.
— И кой си ти, тъй дълбоко просветленият за ефектите на извънземните гъби? — поинтересува се морякът.
— Човек, който знае, че каквото и да става, не бива да се продава нагоре по командната верига.