— Разбира се, че се получи! — ухили се Хестър. — Защо да не стане?
Дал се изсмя слабо. Опита се да се надигне, но не успя.
— В стазисно медицинско кресло си — обясни Дювал. — Отглеждаш си нов черен дроб и доста изгоряла кожа, зарастват ти и счупени ребра. Няма да ги хареса какво ще усетиш, ако мръднеш!
— Откога съм в това нещо? — попита младежът.
— От четири дни — отвърна Хестър. — Беше жив труп!
— Мислех, че съм чист труп.
— О, щеше да си трупясал, ако някой не те беше спасил! — увери го Дювал.
— Кой по-точно? — попита Дал.
Пред него се появи ново лице.
— Дженкинс!
— Ти беше точно до товарния тунел — обясни програмистът. — И си рекох, че пък що да не ти помогна!
— Благодаря ти.
— Няма нужда от благодарности — отвърна Дженкинс. — Направих го по-скоро от личен интерес. Ако умреше, никога нямаше да разбера дали си доставил онова съобщение от мое име.
— Предадох го — увери го Дал.
— Как го прие тя?
— Прие го добре, даже се очаква да ти върна една целувка от нея.
— Е, може би някой друг път — притесни се Дженкинс.
— За какво си говорите вие двамата? — поинтересува се Дювал.
— Ще ти обясня по-късно — Дал отново се вгледа в програмиста. — Значи си излязъл от нелегалност, така ли?
— Да — отвърна косматкото. — Време е вече.
— Добре.
— А добрата новина е, че всички сме герои — додаде Хестър. — „Съобщението“ бе извадено от тялото ми и излъчено от „Дръзки“, с което се сложи край на религиозната война на Форшан. Само какъв късмет, а?
— Изумително! — възкликна престорено Дал.
— Разбира се, дори и в грам от историята не се съдържа и капка смисъл, като се замислиш — додаде Хестър.
— Че кога е имало?
По-късно същия ден, след като приятелите му си тръгнаха, в лазарета се появи и друг посетител.
— Научен офицер К’ийнг! — възкликна Дал.
— Мичман! Оправяш ли се?
— Така твърдят.
— Лейтенант Керенски ми съобщи, че ти си разшифровал кода, за да бъдат излъчени навреме последната воля и завещание на водача на дясностранната схизма.
— Предполагам, че така излиза — призна Дал. — Макар че не мога да си припиша цялата заслуга.
— Въпреки това за смелостта и саможертвата ти съм те препоръчал за повишение — заяви К’ийнг. — Ако го одобрят, а несъмнено ще го одобрят, тогава ти също ще се издигнеш в ранг. Тъй че нека бъда първият, който ти го казва: Поздравления, лейтенант!
— Благодаря, сър — отвърна Дал.
— Има и още нещо — додаде научният офицер. — Само преди няколко минути получих специално кодирано съобщение от Висшето командване на Общовселенското обединение. Беше ми съобщено, че трябва да ти прочета текста на глас, и то насаме.
— Добре, сър. Готов съм!
К’ийнг извади телефона си, натисна екрана и прочете думите на него:
„Анди, не знам дали тези слова ще те достигнат. Ник написа сцената и я заснехме, но е очевидно, че няма да бъде излъчена по телевизията. Не знам дали самият процес на заснемане е достатъчен, а не виждам и начин да ни съобщиш, ако си получил съобщението ми. Но ако стане, надявам се да узнаеш две неща. Първо, много се извинявам за всичко, през което се наложи да преминете — Ник имаше усещането, че наистина трябва да наблегнем на действието в тази серия, иначе публиката щеше да започне да се пита какво става. Може би това не представлява кой знае какъв аргумент за теб в момента, предвид къде се намираш, но определено имаше смисъл за нас. Второ, думите не ми стигат да благодаря на теб, Джаспър и цялата група за онова, което сторихте за семейството ми и за мен. Ти ми върна сина и с този си жест върна слънцето в живота на всички ни! Ще спазим нашата страна на уговорката. Ще бъде изпълнено всичко, както сме се споразумели. Не знам какво друго да ти кажа освен това: благодаря, задето ни даде възможност да заживеем щастливо оттук насетне. Ще сторим същото и за теб. С любов и благодарност — Чарлз Поулсън.“
След кратка пауза Дал каза на К’ийнг:
— Благодаря!
— Няма защо — офицерът и си прибра телефона. — Извънредно странно съобщение.
— Би могло да се каже, че е кодирано, сър — отвърна новоповишеният лейтенант.
— А позволено ли ти е да кажеш на прекия си началник за какво се отнася?
— Това е съобщение от Господ — отвърна Дал. — Или по-точно от човек, достатъчно близко до Него за нашите цели.
К’ийнг оценително огледа подчинения си:
— Понякога имам чувството, че на борда на „Дръзки“ се случват неща, за които не ми е писано да научавам. Подозирам, че това е едно от тях.
— Сър, с цялото ми уважение — каза Дал, — просто не знаете колко сте прав!