Обаче пък, виж, дори ако е така, не съм казал, че това, което ми се случва в момента, е креативно 100% оригинал. Така де, ето ви „Пурпурната роза от Кайро“, в която героите слизат от екрана. Сещам се и за книгите на Джаспър Форд, където всички са или приказни феи, или литературни герои. Също и онези на Дениз Хоган, където тя винаги спори с героите си и понякога те не я слушат и оплескват сценариите ѝ. Майка ми много ги обичаше. Да му се не види, има го също и „Последният екшън герой“, дявол да го вземе! Гледали ли сте го? А, така ли? Извинявайте тогава.
Има я също и малката, но издайническа подробност, че всички изброени дотук събития са въображаеми, а въпросното нещо наистина ми се случва. Както казах, разликата е малка. Но е съществена. Не целя оригиналност с тези си словоизлияния. Целя решение на проблема.
Ей, дали сериалът ти е [напишете името на един сериал тук]?
Друже, каква част от „търся анонимност“ не си разбрал? Дори ако си предположил правилно, все едно няма да ти кажа. Искаш ли да ти подскажа? Ами добре: не е „Рокфелер плаза 30“. А и аз не съм Тина Фей. Мммм… Тина Фей!
Също така:
Нали знаеш, че напоследък интернет е наясно дали си куче, а?
Да, обаче това куче си отвори този блог акаунт с помощта на избран наслуки адрес за електронна поща и обикаля из нета посредством Тор10.
Защо не вземеш просто да пишеш сценарии, където не умират хора?
Е, и това може да направя, но в такъв случай се случват две неща:
1. Сценарият бива отхвърлен и продуцентът казва: „Трябва да се вдигнат залозите в тази сцена. Я убий някого!“ А след това се налага да убия човек в сценария или на съсценариста му се налага, или се намира продуцент, който, неотбелязан във финалните надписи, драсва някой и друг ред в сценария, или пък режисьорът гръмва герой по време на престрелка, тъй че все някой умира.
2. Дори ако не убия никого, все пак е нужна драма и в сериал като моя тя обикновено означава, че ако човекът не бъде убит, то бива премазан или осакатен, или прихваща болест, която го превръща в ходещ цирей. Признавам, че да превърнеш някой герой в цирей е по-добре, отколкото да го убиеш безвъзвратно, но все пак не е приятно за героя, а и пак аз съм човекът, който му го причинява. Тъй че изпитвам вина.
Повярвайте ми, ужасно ми се иска да мога да предавам сценарии, където героите само се излежават удобно, похапват шоколади или правят горещ, страстен секс в течение на час (минус времето за реклами, твоят вдъхновен от капитализма момент за размисъл). Мисля, че и зрителите ни не биха имали против — щеше да е вдъхновяващо и образователно! Обаче сериалът не е от този тип, а и си има граници на свободата, до която съответната мрежа би ни допуснала да стигнем.
Налага се да пиша онова, което всъщност обикновено се пише за нашия сериал. Ако не го направя, ще ме изритат. Не искам да ме изригват!
Нали разбираш, че ако онова, което казваш, е истина, тогава екзистенциалните усложнения са изумителни!
Да, доста шантава история е. Мога с часове да си бъбря по темата — естествено, ако освен това не объркваше много съществено и ежедневието ми. Знаеш ли какво е? Все едно да се събудиш сутринта, да излезеш навън и да откриеш в предния си двор втренчен в теб тиранозавър. В течение на първите пет секунди се размазваш от възхищение, че стоиш пред истински, жив динозавър. А след това хукваш колкото те държат краката, защото за Ти-рекса си сладка, хрупкава закуска размер „една хапка“.
Да не би да има тиранозавър в двора ти?
Не.
Да му се не види!
Хич не ми помагаш!
За човек, който казва, че е напълно блокирал писател, не пишеш ли твърде много?
Да, но това не е истинско писане, ясно? Не създавам нищо креативно, просто отговарям на коментари и моля за помощ. Блоговете са хубаво нещо, но всъщност онова, което ми трябва, е да пиша сценарии. Което в момента не ми е по силите. Креативният лоб в мозъка ми е напълно изгорял. Там се е извисила стената.
Спомена, че използваш „Файнъл Драфт“. Не си ли се питал дали проблемът не е в софтуера ти? Аз самият използвам „Скривинър“. Трябва да го пробваш!
Еха, наистина ли? Човече, ако някой получи сърдечен удар пред очите ти, дали ще се възползваш от възможността да му поговориш за чудесната си нискохолестеролна диета, а? Понеже би било страхотно!
Проблемът не е в софтуера. Проблемът е, че всеки път, като пиша, убивам някого. Ако ще се пробвате да ми помагате, не ми предлагайте нов модел детектор за дим, след като къщата вече гори. Грабвайте маркуч!
10