И във връзка с това:
Вярвам на всичко което казваш и мисля че трябва да се срещнем за да обсъдим това подробно вероятно в ТАЙНОТО ЛЕГОВИЩЕ В МАЗЕТО В КЪЩАТА НА МАМА КЪДЕТО ЖИВЕЯ.
Ооооооооооооооо, човече. Това е още една причина да си остана безопасно анонимен, нали?
Та сега, като приключихме с въпросите и отговорите, някой дали случайно не би желал наистина да ми помогне? Моля ви?
АП
Най-сетне! Истинска добра идея от коментар, която ще копирам тук изцяло.
В последния си пост спомена някои филми и книги, в които границата между създателя и създадения е била нарушена (или поне размита) в определена степен. Дали си обмислял варианта хората, автори на тези филми и книги, да са имали изживявания, сходни с твоите? Възможно е, ако е така, просто да не са говорили за това по същите причини, поради които и ти се опитваш да останеш анонимен, тоест — защото звучи напълно налудничаво. Но ако подходиш към тези автори и опитът ти е сходен с техния, то може би ще можете да поговорите насаме? Фактът, че всъщност си сценарист за телевизията, до определена степен може да ги спре да не избягат ужасени, поне първоначално.
Това „поне първоначално“ беше хубав щрих, благодаря. А и се радвам, че страдаш от халюцинацията, че сценарист в ежеседмичен кабелен сериал има някаква основа за доверие. Стопли ми сърцето!
Но в отговор на въпроса ти, не. Не ми е хрумвало изобщо, понеже това си е лудост, нали така. А ние живеем в истински реален свят, където такива неща не се случват. Но, от друга страна, все пак се случи с мен, и — нищо лично към мен самия — аз не съм особено специална личност, нито като писател, нито като човек.
Та: трябва да призная, че е напълно възможно сполетялото мен да се е случило и с други хора. И ако е така, тогава е силно вероятно те да са намерили начин да се справят, който да не включва пълен отказ от писането. А това е и моята цел. Така че сега имам план: да се свържа с тези писатели и да открия дали държат в тайна преживявания като моите.
Този план звучи напълно разумно, докато не се замислиш какво всъщност означава. За да ти дам представа, нека те запозная с кратка, едноактна пиеса, озаглавена „Анон-и-писател представя лудостта си пред някой, който не е от интернет“.
АНОН-И-ПИСАТЕЛ
Здрасти. Посетиха ме герои от собствения ми сценарий, които ми съобщиха, че ги убивам всеки път, когато пиша екшън сцена.
Случайно да ти се е случвало такова нещо?
ДРУГ ПИСАТЕЛ
Здрасти, Анон-и-писател! В едната си ръка държа ограничителна заповед, в другата — електрошок. С кое от двете искаш да се запознаеш първо?
Да бе, направо не виждам как подобен идеален план може да тръгне накриво.
Но, от друга страна, нямам и по-добър план, нали?
Тъй че ето какво ще направя.
Ще си съставя списък с писателите, чиито герои проникват в реалността по един или друг начин.
Ще се свържа с тях и ще открия дали творението е основано на тяхно преживяване в истинския свят, без да се показвам като психясал малоумник.
И право в десетката! Добре де, не точно в десетката, но ако трудовете на хората в списъка са свързани с истинските им преживявания, може би ще науча от тях начин да продължа да пиша.
Отивам да мъдря встъпления, които не звучат прекалено зловещо. Пожелай ми късмет!
АП
Хора, казвам го сериозно: спрете да се опитвате да познаете за кой сериал работя. Няма да ви кажа. Понеже не искам да ме уволнят. Което неизменно се случва, когато хора като мен започнат да говорят за работата си с хора като вас, т.е. с хаховците от интернет. И особено когато хора като мен твърдят, че героите им са се съживили и си приказват с тях. Знам, че не ви е много забавно да гадаете, но стига де! Отпуснете ми малко дикиш, моля. Обещавам, че след като всичко това приключи, ако приключи успешно, ще ви кажа. Да речем след пет години. Или след като спечеля „Еми“. Което стане първо (обзалагам се на петте години).
Става ли? Добре. Благодаря.
Здравей, Интернет! Очаквате новини. Е, ето. Идентифицирах някои креативни типове, писали истории, сходни с моето положение, включително и някои споменати по-рано: Уди Алън заради „Пурпурната роза от Кайро“, Джаспър Форд, Зак Пен и Адам Леф („Последният екшън герой“), Зак Хелм („Не може да бъде!“) и Дениз Хоган. Планът е да подходя към тях първо с представянето си — поне да се предположи, че не съм напълно луд — и след това да ги попитам много внимателно дали това, което са писали, има някаква връзка с истински техни преживявания. Та такива писма заминават при писателите от списъка. Да видим дали ще захапят кукичката. И предварвайки въпросите на някои от вас там сред публиката, да, ще споделя с вас отговорите — след като изрежа основните идентифициращи подробности. О, не ме гледайте така! Помните ли онова с анонимността, към която се стремя? Аха. Твърде много подробности и ще съм излязъл от моето извънредно странно килерче (ама чудесно килерче си е, ухае на бор и отчаяние). Но от друга страна, след като сте ми били полезни, предполагам, че ви дължа продължението на новините по случая.