Освен това, не си правете илюзии, очаквам, че отговорите ще бъдат от рода на: „Уха, ти си дори по-луд от повечето щуравляци, които ми пишат, що не идеш да си изкараш рецепта за антипсихотични лекарствени средства?“ Понеже така бих отговорил аз самият, ако нещо подобно изникне изведнъж в пощенската ми кутия. Даже съм отговарял точно така. Няма да повярвате какви луди идиоти ти пишат, когато си сценарист в успешен телевизионен сериал. Или може би ще повярвате. Лудостта е често срещана тези дни.
(малка пауза за изпращане на имейлите)
И така, заминаха. А сега да видим колко време ще отнеме някой да отговори. Искате ли да започнем да се обзалагаме?
АП
Еха, изобщо не отне много време! Първият отговор. Имейлът е публикуван отдолу:
XXX XXXXX@gmail.com
изпратено 4:33 РМ (преди 0 мин.)
Скъпи Анон-и-писател,
Здравей, аз съм XXX XXXXX, асистент на XXXXX XXXXX. Получихме вашето запитване и бихме желали да знаем дали това е някакъв креативен проект или пък интервю, което правите за голямо списание или вестник. Моля да ни съобщите.
Моят отговор:
Скъпи XXX XXXXX. Не, не пиша за вестник или списание, или блог (е, може би за личния ми блог, но това няма нищо общо). По-скоро въпросът е зададен за моя собствена информация. Благодаря и моля да ме осведомите дали XXXXX XXXXX може да ми отдели време да поговорим. Би било много полезно за мен!
Отговорът на асистента:
За нещастие XXXXX XXXXX няма никакво свободно време в момента. Благодаря за интереса и късмет на проекта ви!
Превод: лудостта ти щеше да е приемлива, ако беше за списание „Пийпъл“, та дори и за „Ас“, но щом е лудост на свободна практика, не искаме да имаме нищо общо с теб.
Ех. Имаше време, когато в този град уважаваха лудостта на свободна практика! Мисля, че беше в началото на 80-те. По онова време Дейвид Лий Рот се навърташе в „Уиски“. Или поне така съм чувал. По онова време да съм бил на около шест годинки.
Един отпада, остават петима…
АП
Нов отговор. Този е наистина готин, честно казано.
До: Анон-и-писател
От XXXXX X XXXX, ескуайър, партньор, XXXX, XXXXX, XXX и XXXXX
Драги г-н Писател,
Вашето запитване по електронната поща до XXXXX XXXXXX ни бе препратено от асистента му, както и всяко едно писмо, за което те имат чувството, че може да създаде проблеми. Г-н XXXXXX цени много уединението си и беше сериозно разстроен от вашето писмо, както от съдържанието му, а и защото пристигна непоискано на лична електронна поща.
В дадения момент нашият клиент реши да не ескалира проблема, като поиска от полицейския отдел в XXXXXXXX да разследва вас и писмото ви. При все това ние настояваме вие никога повече да не се опитвате да се свържете с клиента ни по никакъв начин. Ако направите такъв опит, ще препратим кореспонденцията ви и на полицейския участък в XXXXXXXX, и на ФБР и ще поискаме да получим ограничителна заповед срещу вас. Няма нужда да ви казвам, че подобна заповед ще стане веднага новина, която сериозно ще навреди на кариерата Ви като главен сценарист на XXXXXXXXXX.
Вярваме, че това е последният път, когато се налага да общуваме с вас.
Еха!
Само за сведение, изпратеното от мен писмо не започваше: „Драги XXXXXX, докато се бях навел над леглото ви снощи, гледайки ви как спите…“
Честна дума.
Кълна се!
Или този човек получава повече откачени писма от обикновено, и то от хора, които се обличат в костюма на котката му и след това се курдисват пред къщата му, или пък се е изплашил от моето писмо по някаква съвсем друга причина. Хммммм.
Струва ли си да въвличам ФБР, за да узная?