Надявам се, че писателят, с когото имам среща утре, ще разполага с нещо полезно за мен. Срещите и изнудването на подчинените не могат да се използват до безкрай.
АП
Добре. Срещнах се с другия писател. Тоест с Дениз Хоган. А за да опиша нашия „разговор“, ще използвам формат, с който съм свикнал.
ВЪТР. КАФЕНЕ — ЪГЛОВА МАСА — ДЕНЕМ
Двама души седят на масата с чаши кафе в ръка, на плота има останки от мъфини. Присъстващите са АНОН-И-ПИСАТЕЛ и ДЕНИЗ ХОГАН. Говорят си от час, като АНОН-И-ПИСАТЕЛ описва на ДЕНИЗ кризата си в подробности.
ДЕНИЗ
Честна дума, наврял си се в много интересно положение!
АНОН-И-ПИСАТЕЛ
Не бих използвал точно определението „интересно“. По-скоро бих казал „много яко прецакано“.
ДЕНИЗ
Да, това също върши работа.
АП
Но същото се е случвало и с теб, нали? Когато пишеш героите в романите си, те винаги спорят с теб и пренебрегват желанието ти за развитието на Повествованието, бягат ти и си вършат разни свои работи. Това е запазената ти марка. Пишеш го така, сякаш наистина се случва.
ДЕНИС
(мило)
Виж, мисля, че трябва да въведем някои определения на терминологията.
АП
(подозрително)
Определения ли? Звучи ми като кодирано: „Не, всъщност при мен не се случва точно така, а ти си напълно изкудкудякал!“
ДЕНИЗ
(след пауза)
Може ли да съм откровена с теб?
АП
Предвид всичко, което току-що ти изплещих през последния час? Да, моля, ако обичаш!
ДЕНИЗ
Дойдох тук, понеже чета блога ти.
АП
Аз нямам блог.
ДЕНИЗ
Не го пишеш под истинското си име. Но го поддържаш под псевдонима Анон-и-писател.
АП
(след пауза)
Ох. О, мамка му!
ДЕНИЗ
(вдига ръце)
Спокойно, не съм тук да те разкрия!
АП
Мамка му!
(става, кани се да си тръгне, пристъпва напред-назад, после си сяда обратно)
Как разбра?
ДЕНИЗ
Как някой с его открива нещо в интернет? Имам Гугъл аларма, свързана с името ми.
АП
(прокарва пръсти през косата си)
Шибаният Гугъл!
ДЕНИЗ
Цъкнах да погледна да не става дума за някаква статия за писатели, които разбиват четвъртата стена, и след като видях за какво всъщност е блогът ти, го вкарах в RSS-фийда си. Знаех, че ще се свържеш с мен, още преди да ми пратиш писмото си.
АП
В действителност не си в града, за да се срещнеш с филмовия си агент.
ДЕНИЗ
Ами, не. Обядвах с него днес и наистина говорихме за онзи проект с „Парамаунт“. Но му се обадих, след като получих мейла ти, и му казах, че ще идвам в града. Не се притеснявай, не съм му казала за какво съм цъфнала тук.
АП
Значи героите ти не са в действителност живи и не си приказват с теб.
ДЕНИС
Като изключим обичайния смисъл, влаган от писатели, твърдящи, че героите им оживяват — не.
АП
Прелестно.
(пак се надига)
Благодаря ти, че ми затри голяма част от деня. Радвам се, че се запознахме.
ДЕНИЗ
Но ние с теб имаме нещо общо.
АП
Освен затрития следобед?
ДЕНИЗ
(гневно)
Виж, не съм дошла тук да позяпам отблизо някакъв шашльо. За тази цел ползвам първия си съпруг. Дойдох, понеже смятам, че разбирам положението ти по-добре, отколкото си мислиш. Аз също бях изпаднала в писателски блокаж. Много лош.
АП
Колко лош?
ДЕНИЗ
Продължи над година. Достатъчно зле ли е според теб?