АП
Може би.
ДЕНИЗ
Мисля, че мога да ти помогна с твоя проблем. Понеже независимо дали вярвам или не, че героите ти в действителност са истински, мисля, че собствената ми ситуация с писателския блокаж е сходна с твоята в момента.
АП
Ако не ми вярваш на твърденията, не виждам как ситуацията ти може да е сходна с моята.
ДЕНИЗ
Понеже и двамата имаме герои, с които се страхуваме да боравим.
АП
(сяда си предпазливо)
Продължавай.
ДЕНИЗ
Без значение причината, ти разполагаш с герои, които се страхуваш да убиеш или нараниш, и това те спъва. Аз пък имах герои, които не можех да накарам да направят нещо съществено. В книгите си ги избутвам до кризисната точка, но когато дойде време да дръпнат спусъка — да направят нещо значимо, — така и не успявах да ги принудя. Измисляла съм всевъзможни начини да ги измъквам от задънени улици, в които съм прекарала глави наред да ги завирам. Но не се справях добре. Накрая хлътнах с двата крака в дупката. Просто не можех да пиша.
АП
Да, но става дума за теб…
ДЕНИЗ
(вдига ръка)
Чакай, не съм свършила. Накрая, веднъж, докато си седях пред лаптопа и не правех нищо с героите си, написах как един от тях се обръща към мен като към писател и пита: „Що не вземеш най-накрая да решиш к’во искаш, а, мамка ти? Няма ли? Ми хубаво, тогава аз ще го сторя!“ — и след това направи нещо, което не очаквах, което дори не исках от него да върши; и когато го стори, все едно огромна вълна от възможности плисна през стената на писателския ми блокаж.
Героят ми бе постъпил така, както се страхувах да го накарам.
АП
Какво ще рече това?
ДЕНИЗ
Оказа въздействие. Правеше неща, които, макар в дългосрочен план да бяха катастрофални за него, все пак бяха въпрос на действие.
АП
Повярвай ми, въздействието не е проблем с героите ми.
ДЕНИЗ
Не казвам такова нещо. Но моите герои правеха също и нещо друго. Те се бунтуваха срещу определен проблем.
АП
Срещу какъв например?
ДЕНИЗ
Срещу лошото ми писане. Не исках да правя за героите си това, което те имаха нужда да предприема — да бъда достатъчно смела в творчеството си, за да ги направя интересни. Така че го сториха сами. И като казвам, че са го сторили те, имам предвид себе си — или поне някаква част от писателския ми мозък, която преди това не е искала да се свърже с мен. Много е вероятно ти да имаш нужда от същото.
АП
Чакай малко. Да не би току-що да ме нарече слаб писател?
ДЕНИЗ
Не съм те наричала слаб писател.
АП
Хубаво.
ДЕНИЗ
Но съм гледала сериала ти. Повечето от сценариите са си направо ужасни.
АП
(вдига ръце)
Е, стига де!
ДЕНИЗ
(продължава)
А и са ужасни без особена причина!
АП
(навежда се напред)
Да пишеш случайно сценарии? Да знаеш колко е трудно да работиш с ежеседмичен срок за телевизионен сериал?
ДЕНИЗ
Не, но ти знаеш. Нека те запитам — дали смяташ, че наистина полагаш сериозни усилия? Не забравяй, че чета блога ти. Прочетох как си измисляш извинения за качеството на материала ти, но в същото време се потупваш по рамото за скоростта, с която го спретваш.
АП
Това няма нищо общо с писателския ми блок.
ДЕНИЗ
Така ли? Аз бях блокирала — знаех, че пиша лошо и нямах смелост да се поправя. Ти знаеш, че пишеш лошо, но си измисляш извинение за това. Може би блокажът ти подсказва, че извинението вече не върши работа?
АП
Не съм блокирал, понеже пиша зле, дявол го взел! Блокирал съм, защото не искам никой друг да умира!
ДЕНИЗ
(кима)
Да, вярвам, че това е новото ти извинение.
АП
(отново се изправя)
Преди си мислех, че сам си губя времето. Сега вече знам. Много, много благодаря. Имаш уверението ми, че няма да използвам името ти, когато опиша случката в блога си.
ДЕНИЗ
Ако всъщност го сложиш в блога, използвай името ми. А след това попитай читателите си дали това, което съм ти казала, според тях има смисъл. Нали каза, че искаш помощта им? Ще ми се да видим дали наистина се интересуваш от тази помощ.