АНОН-И-ПИСАТЕЛ ИЗЛИЗА
Ето така напълно си похабих вечерта днес, слушайки една жена, която си мисли, че може наистина да ми помогне, като ми обясни колко лош писател съм — о, чакайте, не лош писател, просто пишещ лошо такъв. Понеже има много голяма разлика, разбирате ли!
И не, никога не съм казвал, че творенията ми за сериала са лоши. Казах, че не са шедьоври на Шекспир. Казах, че не са годни да спечелят „Еми“. Това не е равнозначно на „лоши“. Мисля, че съм достатъчно честен пред себе си и бих си признал, ако пиша зле. Но човек не остава в екипа сценаристи с години, ако пише пълни щуротии. Вярвате или не, има си минимално ниво на компетентност, което човек трябва да притежава. Имам бакалавърска степен по филми от ЮКУ, хора! Тях не ги раздават с благотворителни цели! Ще ми се да беше така. Нямаше да се налага да изплащам студентски заем в течение на шест години, преди да се хвана на първата си сериозна работа. Но си трябва учене…
Та, искам да кажа: мамка ти, Дениз Хоган! Не съм ти евтиното забавление от Ел Ей! Дойдох при теб с истински проблем и твоето решение по него е да плиснеш кофата с лайна върху мен и работата ми. Много благодаря! С нетърпение ще очаквам един ден да ти върна услугата!
Междувременно, наслаждавай се на това, че интернет знае, че си ми „помогнала“ днес. Сигурен съм, че ще умрат от кеф!
АП
И тъй, обади ми се по мобилния репортерка от „Гоукър“. Каза ми, че е открила, че аз съм анон-и-писател, въз основата на това, което пиша тук, сведението, че сериалът ми бил излъчван по основна кабелна програма и че е едночасов, че е имал няколко сезона и е такъв, в който умират доста хора, а също и че съм дипломант на ЮКУ, който е докопал първата си редовна работа шест години след завършването.
А също и защото съм споменал Дениз Хоган, та поровили във Фейсбук за изображение с нейното име и открили снимка, датирана от днес, в кафене в Бърбенк, където седи с някой, приличащ на мен. Снимката била направена от нейна фенка по айфона. Фенката не отишла при Дениз да си поговорят, понеже била прекалено нервна. Но явно не се е притеснявала чак толкоз, че да не да пусне проклетата снимка в социалната мрежа, в която е вързана половината от населението на света.
Та такова е положението, а „Гоукър“ ще публикува статията след около двайсет минути. Гнусната малка репортерка от „Гоукър“ искаше да знае дали имам нещо за казване по този повод. Да, ето какво имам за казване:
Еби се.
Това е всичко.
А сега възнамерявам да прекарам последните си няколко часа като сценарист от „Хрониките на «Дръзки»“ в правене на нещо, което вероятно трябваше да подхвана още в момента, в който започна цялата тази щуротия: да седна на дивана с голяма тлъста бутилка „Джим Бийм“ и да се насвиркам като шибана талпа.
Благодаря ти, интернет. Това малко приключение със сигурност ми отвори очите.
С любов:
Явно не-толкоз-анонимният-в крайна сметка писател
Скъпи Интернет.
Първо, с махмурлук съм, а ти си прекалено ярък. Я посмрачи малко, а?
О, чакай, това мога да го оправя и от своята страна на връзката. Задръж.
Така. Сега е доста по-добре.
Второ, случи се нещо важно. Трябва да го споделя с теб.
А за да го направя, трябва отново да мина в режим „Сценарий“. Стискай зъби!
ВНШ. — ПРОСТРАНСТВО БЕЗ ОСОБЕНОСТИ, БЕЗКРАЙНА ПЛОСКОСТ ДО ХОРИЗОНТА — МОЖЕ БИ ДНЕВНО
АНОН-И-ПИ… оф, мамка му, половината интернет и бездруго знае: НИК УЕЙНЩАЙН се въргаля на площадката, държи се за главата и стене. ДРУГ МЪЖ е коленичил кротко до него. Някъде в далечината отзад има тълпа с хора. Те — също като МЪЖА до НИК — носят червени ризи.
МЪЖЪТ
Най-сетне.
НИК
(оглежда се)
Добре, предавам се. Къде съм?
МЪЖ
Плоско, сиво, безлично пространство, което се простира доникъде. Чудесна метафора за вътрешността на главата ти, Ник!
НИК
(поглежда МЪЖА)
Струваш ми се смътно познат.
МЪЖ
(усмихва се)
Би трябвало. Ти ме уби. Даже не беше преди особено много серии.
НИК
(зяпа за секунда, после казва)
Фин, познах ли?