НИК
Много благодаря.
ФИН
Хей, нали ти казах, мъртъв съм. Нямам време за глупости. А сега си припадай отново и този път да се събудиш в реалността. След това върви пред компютъра си. Опитай се да пишеш. Опитай се да пишеш по-добре. И спри да пиеш толкова много! Това здраво ти обърква мозъка!
НИК кима, после припада. ФИН и групата му червеноризци изчезват (предполагам).
А след това се събудих.
И после отидох и пуснах лаптопа.
След което написах трийсет страници от най-добрия проклет сценарий, който някога съм писал за сериала.
И накрая припаднах, понеже все още бях малко пиян.
А сега се събуждам отново и имам махмурлук, и пиша това през сълзи, защото отново съм в състояние да творя.
И тук е моментът да сложа край на своя блог. Той си изпълни задачата — прекара ме през писателския блокаж. Сега имам сценарии за писане и сценаристи за надзираване и сериал, в който да участвам. Време е да се върна към всичко това.
Някои сред вас питат: наистина ли е било измама? Дали в действителност съм бил страдал от писателски блокаж или е извинение за алтернативни творчески схеми, малко шантаво странично проектче на човек, който пише твърде много страници за лазери, взривове и извънземни? И дали моите герои наистина са оживявали?
Е, сами си отговорете. Фантастиката е моят занаят. Моята разменна монета. Измислям разни шантави истории през цялото време. Какво е най-логичното обяснение в случай като този: поредната измишльотина или всичко, описано в блога, да е било истинско и да се е случило както го разказвам?
Знаете какъв е най-логичният отговор.
А сега се запитайте дали вярвате в него.
Помислете по въпроса и ми съобщете до какъв извод сте стигнали.
А дотогава:
довиждане, Интернет!
Ник Уейнщайн,
главен сценарист на „Хрониките на «Дръзки»“
Кода II
Второ лице
Чувал си да казват, че след преживени ужасяващи инциденти хората обикновено не си спомнят случката — тя направо им избива краткотрайната памет от главата, — но в спомените ти катастрофата е доста пълна. Не си забравил как шосето е станало хлъзгаво от дъжда и заради това внимаваш двойно повече. Пред очите ти е беемвето, което минава на червено, и виждаш шофьора да говори по мобилния си — да крещи!, — но знаеш, че не вика на теб, понеже така и не е погледнал в твоя посока и не е зърнал мотоциклета, не и преди да го размаже върху предната си броня.
Спомняш си как излиташ във въздуха и за съвсем кратък миг се наслаждаваш на преживяването — изненадващото усещане за полет! — докато мозъкът ти успее да насмогне на случващото се и да те окъпе в леденостудена вълна от страх, преди да се удариш в асфалта с каската напред. Усещаш как тялото ти се усуква в посоки, на каквито човешките тела не се предполага да се въртят, и чуваш изхрущявания и пукания из тялото си на места, които дори не си си представял, че могат да изхрускат или да изпукат. Чувстваш как визьорът на каската отлита, а асфалтът се движи и на инч от лицето ти остъргва фибростъклото или въглеродната нишка, или какъвто там е материалът, от който е изработена каската ти.
Усук-пух-щрак-стърж и после всичко спира, и целият ти свят се е събрал само в онова, което виждаш през смачканата си каска — най-вече асфалт пред лицето ти. В главата ти витаят две мисли: първо, заключението, че сигурно си в шок, понеже не усещаш никаква болка, и, второ — силното подозрение, че, предвид извивката на врата ти, сигурно си паднал така, че краката ти са усукани под теб, а задникът ти сочи право нагоре към небето.
Фактът, че мозъкът ти е по-загрижен за положението, в което се намира задникът ти, отколкото за цялостната ти способност да усетиш нещо, само служи за потвърждение на теорията ти за шока.
След това чуваш някой да ти крещи; шофьорът на беемвето, вбесен от състоянието на бронята си. Опитваш се да погледнеш към него, но, без да си способен да поместиш глава, можеш да зърнеш само обувките му. Те са от такава особена, подсказваща за високопоставеност черна кожа, която ти крещи, че този човек работи в развлекателната индустрия. Макар че, честно казано, не обувките му са ти съобщили това — има го и момента с минаването на този задник в неговото беевме на червено, понеже истерясва по телефона си, също и това, че ти е адски бесен, задето си имал наглостта да нараниш колата му.