Чудиш се за момент дали изродът случайно не познава баща ти, преди травмите най-сетне да те превземат и светът да изгуби фокус — и крещящият агент или индустриален адвокат, или какъвто там е този тип, да заглъхне до бръмчащо мърморене, което става все по-спокойно и по-отпускащо, докато потъваш.
Та такава е катастрофата ти, която си спомняш във, както ти се струва, ужасяващи подробности. Съхранена е в главата ти, ясна като стара серия от някой от бащините ти телевизионни сериали, записан с висока разделителна способност на блу-рей диск. Досега вече си успял дори да добавиш аудио с коментар — правиш си бележки за лична употреба, докато преглеждаш записа наум — за мотоциклета си, за беемвето, за шофьора (който, както се оказва, бил адвокат и е осъден на две седмици в общинския затвор и триста часа доброволен труд заради третото си нарушение на пътните закони в Калифорния, забраняващи карането, ако държиш мобилен телефон) и краткия си дъгообразен полет от мотора до асфалта. Не би могъл да си го спомняш по-ясно.
Онова, което не си спомняш, е какво се случва след това — чак докато се събуждаш в собственото си легло, напълно облечен, без нито една драскотина… и няколко седмици по-късно.
Това започва да те притеснява.
Когато за първи път му го споменаваш, баща ти казва:
— Ти имаш амнезия! Не е необичайно след катастрофа. Когато бях на седем, катастрофирах с кола. Не си спомням нищичко за случая. В едната секунда седях в колата, пътувах към твоята прабаба — и в следващата бях в болнично легло с шина, а майка ми се бе надвесила над мен с цял галон сладолед.
— Събудил си се на следващия ден — казваш на баща си. — Моята катастрофа беше преди седмици. Но се събудих само преди няколко дни!
— Не е вярно — възразява татко ти. — Беше буден и преди това. Не само буден, но и приказваше, водеше съвсем смислени разговори. Просто не си спомняш, че си го правил!
— Нали това ти казвам — отвръщаш. — Не е като да ти причернее след катастрофа. Това е загуба на паметта няколко седмици по-късно.
— Все пак падна на главата си — казва баща ти. — Ударил си си главата, след като си прелетял във въздуха с четирийсет и пет мили в час. Дори в най-добрия случай, какъвто е твоят, си остава някаква травма, Матю. Не ме изненадва, че си загубил част от спомените си!
— Не просто част, татко — казваш. — Всичките. Всичко от катастрофата до момента, в който се събуждам, а ти, мама, Кендис и Рени сте се надвесили над мен.
— Нали ти казвам, че припадна — отвръща баща ти. — Бяхме се притеснили!
— Значи припадам и се събуждам без никакви спомени от последните седмици — казвам. — Нали разбираш защо това ме притеснява?
— Искаш ли да ти запиша час за магнитен резонанс? — пита баща ти. — Не е проблем. Нека докторите поровят за допълнителни следи от мозъчна травма!
— Струва ми се разумен ход, а на теб? — питаш. — Виж, татко, не искам да изпадам в излишна параноя, но това, че съм изгубил седмици от живота си, ме притеснява. Искам да съм сигурен, че няма да изгубя още нещо. Не е много приятно усещане да се събудиш с ей такава голяма дупка в паметта си!
— Няма проблем, Мат, разбирам — кима баща ти. — Ще накарам Бренда да ти запише час максимално бързо. Става ли?
— Добре.
— Но междувременно недей се тревожи прекомерно. Докторите ни казаха, че ще имаш поне няколко подобни случки. Така че това е нормално!
— В никой случай не бих го нарекъл нормално!
— Нормално в контекста на катастрофата с мотора — казва баща ти. — В този смисъл.
— И това определение за нормално не ми харесва — мусиш се ти.
— Сещам се и за по-лоши — отговаря татко ти и добива онзи вид, който често го наляга през последните няколко дни — сякаш всеки момент ще си изтърве юздите и ще те удави в река от сълзи.
Докато си чакаш резонанса, препрочиташ сценария за „Хрониките на «Дръзки»“ който са ти връчили. Добрата новина за теб е, че твоят герой играе централна роля в серията. Лошата новина е, че нямаш никакви реплики и прекарваш целия епизод проснат на носилка и се правиш на изгубил съзнание.
— Въобще не е вярно! — запъва се Ник Уейнщайн, след като му посочваш тези факти. Наминал е през вкъщи с редакциите, което е вид услуга, каквато другите статисти според теб не получават от главния сценарист. Прелиства до последните страници на сценария. — Виж, тук вече си в съзнание!