— Имало е статия за случката? — казваш изненадан.
— Аха — отвръща Сандра. — Всъщност не за теб. А за задника, дето минал на червено. Той е партньор в „Уикомб, Ласън, Дженкинг и Бинг“. Външен съветник на половината студия.
— Трябва да намеря статията — заявяваш.
— Ще ти я пратя.
— Благодаря!
— Много ми беше неприятно да открия посредством „Ел Ей Таймс“ че си имал животозастрашаващ инцидент — допълва Сандра. — Все си мисля, че стоя по-високо на стълбицата.
— Майка ми никак не те харесва, откакто ми разби сърцето.
— Бяхме в първи курс в гимназията! — отвръща Сандра. — А и ти го преодоля. И то доста бързо, след като се лигавеше с Джена само седмица по-късно!
— Може би — казваш. „Случката с Джена“ както я наричаш наум, си беше ужасотен ужас.
— Както и да е — додава Сандра. — Дори ако те с баща ти не са искали да ми кажат, можеха да споменат поне пред Нарън. Той е най-добрият ти приятел! Или пред Кел. Или Гуен. А и след като открихме, те пак не ни пускаха да припарим до теб. Казаха, че не искат да те виждаме такъв!
— Наистина ли са ти го казали?
Сандра замълчава за момент и перифразира:
— Не използваха точно тези думи, но влагаха подобен смисъл. Не искаха да те виждаме в това състояние. Не искаха да те запомним в подобно положение. Нарън, както се сещаш, най-силно ги притискаше да ни позволят свиждане. Беше готов да се върне от „Принстън“ и да опъне палатка пред прага ти, докато не го пуснат да те види. Но след това ти се оправи.
Усмихваш се, припомняйки си чудесния разговор, който двамата провеждате, когато се обаждаш на Нарън да му кажеш, че си добре. След това спираш да се усмихваш. Казваш:
— Пълна щуротия!
— В какъв смисъл?
— Татко ми обяснява, че съм се възстановил и съм бил буден дни преди да си върна паметта. И през това време съм се държал съвсем нормално.
— Добре, и?
— Ами защо не съм ти се обадил? — питаш. — Говорим и се виждаме доста често всяка седмица, когато съм в града. Защо не съм звъннал на Нарън? С него се чуваме през ден. Защо не съм си обновявал Фейсбука и не съм пращал есемеси? Защо на никого не съм казал, че съм добре? Това е горе-долу първото нещо, което предприех, след като си възвърнах паметта.
Сандра отваря уста да отговори, но след това я затваря и се замисля.
— Прав си, много е странно. Би трябвало да се обадиш или да пуснеш съобщение ако не по друга причина, то защото някой от нас щеше да те убие, ако не го беше направил.
— Именно.
— Значи смяташ, че родителите ти те лъжат?
— Може би.
— И смяташ, че това по някакъв начин е свързано с медицинския картон, на който се вижда нещо странно?
— Може би.
— Каква според теб е връзката? — пита Сандра.
— Представа си нямам — признаваш.
— Нали знаеш, че по закон имаш право да преглеждаш собствения си медицински картон? — пита приятелката ти. — Ако смяташ, че проблемът е от медицинско естество, ето очевидното място за начало.
— Колко време ще отнеме?
— Ако идеш до болницата и отправиш искане? Ще те накарат да попълниш формуляр и след това ще го пратят в черна стаичка, където няколко дни ще го кълват пиленца, преди да ти дадат извлечение от собствения ти картон — обяснява Сандра. — Може да ти свърши работа — а може и да не ти свърши.
— Усмихваш се, значи подозирам, че има опция Б — казваш.
Приятелката ти, която наистина се усмихва, вдига телефона си и набира номер. За разговора с човека от другата страна на линията използва весел и ентусиазиран тон, после предава името ти и спира да приказва само колкото да получи от теб названието на болницата. След още минутка затваря.
— С кого говори? — питаш.
— Понякога фирмата, в която стажувам, има нужда да получава информация по-бързо, отколкото позволява законовата процедура — обяснява Сандра. — Това е човекът, когото използваме, за да я получим. Той има шпиони във всяка болница от Ескондидо до Санта Круз. Ще разполагаш с картона си до довечера.
— Откъде се познаваш с този тип?
— Какво, да не смяташ, че някой партньор ще допусне да го спипат с номера на този мошеник в указателя на телефона си? Задачи от този род са винаги поверени на стажанта. Така, ако спипат фирмата, шефът ѝ може да отрече достоверно. Да обвини глупавия, свръхамбициозен студент по право. Брилянтна идея!
— Освен за теб, ако спипат този тип — отбелязваш.
Сандра свива рамене:
— Ще го преживея.
Сещаш се, че в края на 90-те баща ѝ продаде софтуерната си компания на „Микрософт“ за 3,6 милиарда и ги изтегли, преди мехурчето на интернет да се взриви. В определен смисъл за нея следването на право е хоби.