Сандра забелязва странното изражение на лицето ти. Пита с усмивка:
— Какво има?
— Нищо — отвръщаш. — Просто си мислех за начина на живот на незаслужено богатите и разглезените.
— По-добре да си включил и себе си в тази мисъл, господинчо „Осем пъти сменях специалността в колежа и все още не знам какво искам да правя с живота си“ — заявява Сандра. — Не съм чак толкова щастлива да те видя жив, че да не те убия!
— О, включих се — заявяваш.
— Ти си вероятно най-лошият сред нас — посочва тя очевидното. — Аз си сменях специалността само четири пъти.
— И след това няколко години си развяваше опашката, преди да се захванеш с правото — добавяш.
— Основах собствен стартъп. Татко беше много горд с мен!
Не казваш нищо, само се усмихваш.
— Добре де, хубаво. Основах си стартъпа с инвестиции, дарени от татко и приятелите му, а след това се обявих за „говорител“, докато други вършеха истинската работа. Надявам се, че вече си доволен!
— Така си е.
— Но все пак се занимавах с нещо — заявява Сандра. — А и сега върша смислена работа. Дрейфуването през гимназията не беше особено полезно за теб. Просто защото никога не си искал да се занимаваш с нещо сериозно, не означава, че не бива да помръдваш и с пръст. И двамата познаваме такива хора. Не е готино!
— Вярно е — съгласяваш се.
— Знаеш ли какво искаш да правиш вече с живота си? — пита момичето.
— Първото, което искам, е да ида да установя какво ми става в момента — заявяваш. — Дотогава нямам чувството, че съм си върнал живота. Дори не го чувствам като собствения си живот!
Стоиш пред огледалото си гол не понеже си нарцисист, а понеже си на път да откачиш. На айпада ти е отворен медицинският файл, който човекът на Сандра е извадил за теб, включително частта с автомобилната ти катастрофа. Записите включват и твои снимки в болницата, докато те подготвят за операция, както и пози, снети от собствения ти мозък, след като са те стабилизирали.
Списъкът на счупените, пробити и скъсани телесни части прилича на гимназиален тест по анатомия. Снимките на твоето тяло наподобяват манекените, пръскани от баща ти и неговите специалисти по специалните ефекти в евтините хорър филми, които той продуцираше, докато ти беше малък. Като се има предвид фактът, че си бил почти умрял, и всичко онова, което са направили, за да те поддържат жив, няма начин тялото ти сега да представлява нещо по-различно от камара белези, синини и струпеи, паркирани в легло и с набучкани във всички възможни отверстия тръбички. Стоиш гол пред огледалото и по теб няма и драскотина.
О, има разни следи. Като белега на опакото на ръката ти — спомен за онзи път, когато беше на тринайсет и прелетя през дръжките на колелото. Има го и малкия, почти незабележим белег от изгаряне под долната ти устна от онзи път, когато беше на шестнайсет и се наведе да целунеш Джена Фишман в същия момент, когато тя вдигаше цигара към устата си. Има го и мъничкия прорез от лапароскопичната апендектомия, направена преди осемнайсет месеца; трябва да се приведеш напред и да поровиш в срамното си окосмяване, за да го намериш. Готови да бъдат забелязани и описани са всички малки следи от относително минималните щети, които си нанасял на тялото си преди катастрофата. Но няма абсолютно нищо, свързано със самия кошмар.
Няма и следа от пързалянето, съдрало по-голямата част от кожата на дясната ти ръка. Няма го белега, който би трябвало да подсказва къде тибията е пробила през кожата на левия ти крак. Няма ги синините по целия ти корем там, където ребрата са се трошили и пукали, няма ги скъсаните мускули и вътрешни кръвоизливи — няма и намек, че някога са съществували.
Прекарал си над час пред огледалото, надничайки в медицинския си картон за специфични травми и после търсейки в отражението доказателства за написаното. Няма такива. Ти си в състояние на неопетнено здраве, каквото може да има само човек около двайсетте. Сякаш катастрофата никога не се е случвала — или най-малкото не се е случила с теб.
Вдигаш айпада си и го изключваш, полагайки специално усилие да не разглеждаш кадрите от последния ти ЯМР, с все написаната на ръка забележка на техника „Айде бе, КПД?“, понеже разликата между онова, което предишният комплект ЯМР пози казва за мозъка ти, и това, което твърдят новите, е по-голяма от разликата между испанското крайбрежие и Източния бряг на САЩ. На старите снимки се вижда, че ти предстои бъдеще на донор на органи. На сегашните грее напълно здрав мозък в напълно здраво тяло.