— Мат! — поздравява те Марк, когато ги приближаваш.
— Какво става? — питаш с тон, който ясно дава да се разбере, че тази фраза не е обикновен поздрав, а истински въпрос.
— Какво да става? — облещва се актьорът.
— Вие двамата ме зяпате цял ден.
— Ами да — съгласява се Брайън Абнът. — Ти играеше герой в кома. Тътрихме те на носилката сума време. Това изисква от нас да те гледаме.
— О, стига! — казваш му. — Искам да знам какво става!
Марк отваря уста да се обади, след това я затваря и се обръща към Абнът. Казва:
— И след днешния ден все още искам да работя тук, да знаеш!
Абнът се усмихва сухо и му казва:
— Значи аз трябва да навлека червената риза, така ли?
— Нямам това предвид. Но той трябва да узнае…
— Да, така е — съгласява се Брайън. Тупва Марк по рамото. — Ще се погрижа за това, Марк!
— Благодаря! — казва Кори и след това се обръща към теб. — Хубаво беше да се видим отново, Мат. Наистина! — и бързо се отдалечава.
— Нямам представа какво беше това — споделяш с Абнът, след като Марк си тръгва. — Почти сигурен съм, че до днес не ми е обръщал грам внимание.
— Как се чувстваш, Мат? — пита Абнът, без да ти отговаря направо.
— Какво имаш предвид?
— Мисля, че знаеш какво имам предвид. Добре ли се чувстваш? Здрав? Като нов човек?
От последните му думи те полазват студени тръпки.
— Ти знаеш?
— Да — отвръща Абнът. — А сега знам, че и ти знаеш. Или че поне се досещаш.
— Не мисля, че знам колкото теб — признаваш.
Младежът те поглежда.
— Не, вероятно не. В който случай смятам, че ние с теб трябва да се махнем оттук и да идем някъде, където можем да си вземем по питие. Или по няколко.
Връщаш се в стаята късно тази вечер и заставаш в средата ѝ в търсене на нещо. На съобщението, което той трябва да ти е оставил.
— Хестър ти остави послание — уверява те Абнът, след като ти е обяснил всичко друго случило се, всяко едно абсолютно невъзможно нещо. — Не знам къде е, понеже не ми спомена. Каза на Керенски, който пък казал на Марк, който осведоми мен. Марк твърди, че е някъде в твоята стая — някъде, където може да го намериш, но друг не би го потърсил — и на място, където няма да провериш, ако не ровиш целенасочено.
— Че защо ще постъпва така? — питаш Абнът.
— Не знам — отвръща той. — Може да е решил, че има вероятност изобщо да не откриеш истината. А ако не я откриеш, какъв смисъл би имало да ти се казва? Вероятно няма да повярваш и бездруго. Аз самият едва вярвам, а се срещнах лично с този човек! Това беше шантаво нещо, честна дума. Ти не си срещал двойника си. Няма как да повярваш…
Всъщност изобщо не се съмняваш. Разполагаш с физически доказателства за събитието. Имаш себе си.
Първо отиваш при компютъра си и преравяш папките, търсейки документи със заглавия, които не си спомняш да си писал. Когато не откриваш такива, задаваш параметрите така, че да можеш да потърсиш документи, създавани след катастрофата. Няма такива. Проверяваш електронната си поща в търсене на писма до самия себе си. Няма такива. На Фейсбук страницата ти е пълно със съобщения от приятели от гимназията, колежа и университета, които са чули, че си се върнал след катастрофата. Но нищо от самия теб, нито пък нови снимки, публикувани в албумите ти. Нито следа от съобщение, оставено от теб самия до теб самия.
Изправяш се иззад бюрото и се въртиш, оглеждайки стаята. Отиваш до полиците с книги. Вадиш празните тетрадки, купени по времето, когато си решил да ставаш сценарист — да си записваш разни идеи в тях и да ги използваш впоследствие за шедьоврите си. Преравяш ги. Празни са както по времето, когато си ги купил. Връщаш ги на полицата и след това прокарваш поглед по гимназиалните си годишници. Вадиш ги, вдигайки насъбралия се прах, и ги отваряш, търсейки нови посвещения сред вече написаните вътре. Няма такива. Връщаш ги на полицата и тогава забелязваш на нея и друго място, където прахът е разместен, само че то не е с формата на книга.
Взираш се за кратко в това петно, а после се обръщаш, отиваш до нощното шкафче и вдигаш фотоапарата. Отваряш слота за картата памет, вадиш я, слагаш я в компютъра, отваряш папката със снимките и ги подреждаш така, че да могат да се разглеждат по дата.
Има три нови файла, направени след катастрофата. Една снимка и два видеозаписа.