На снимката се виждат нечии крака и обувки. Усмихваш се. Първият видеофайл се състои от оглед на стаята през камерата и въртенето ѝ насам-натам в опит да се провери как работи това чудо.
Третият запис е твой. В него се появява лицето ти, последвано от диво люлеене, докато поставяш апарата на място и го подпираш, за да се намираш в кадър. Седнал си. Автофокусът известно време се мести напред-назад и после се спира, очертавайки те ясно.
— Здравей, Матю! — казваш. — Аз съм Джаспър Хестър. Аз съм ти. Нещо такова. Прекарах вече няколко дни със семейството ти, говорих си с тях за теб и те ми казаха, че не си пипал тази камера от година, което смятам, че я прави идеалното място да ти оставя съобщение. Ако се събудиш и просто продължиш да си живееш живота, тогава никога няма да разбереш какво стана и в това няма нищо лошо. Но ако намериш този запис, то според мен това е възможно само ако си го търсил съзнателно. А щом си го търсил, значи най-вероятно е станало едно от следните две неща. Или си открил, че се е случило странно събитие и никой не ти казва подробности за него, или са ти казали за истината и ти не си повярвал. Ако е първото от двете, тогава не — не си полудял и не си преживял някаква странна психична криза. Не си получил удар. Имаше сериозно мозъчно увреждане, но не в тялото, което си надянал в момента. Така че не се притеснявай за последствията. Освен това нямаш и амнезия. Нямаш спомени от онези няколко дни, понеже не си бил ти. Предполагам, че няма да те затрудня с подобно твърдение. Ако ли пък са ти казали какво ти се е случило и не си повярвал, то тогава се надявам този запис да те убеди. Ако не успее — е, не знам какво друго да ти кажа. Вярвай на каквото щеш. Но междувременно съгласен ли си да ми угодиш за малко?
В записа Хестър, който не си ти, но също така и си, прекарва пръсти през косата си и отклонява поглед встрани в опит да си събере мислите и да формулира репликата си.
— Добре, ето какво искам да ти споделя. Смятам, че съществувам, защото съществуваш и ти. По някакъв начин, който дори не бих се наел да обяснявам така, че да придобие смисъл, вярвам, че в деня, в който си помолил баща си да се пробваш да играеш в сериала му, е — в този ден се е случило нещо. Такова, че впоследствие от него във вселената, където живея, събитията са се усукали и променили, и са направили каквото там се налага, за да се родя аз и да живея живота си така, че да станеш част от него, тоест — мен като измислен герой, в твоя свят. Не знам как става така и защо, но явно се получава. Просто се случва. Нашите животи са сплетени заедно, понеже сме един вид един и същ човек, просто ни делят една вселена и няколко столетия. И поради това мисля, че мога да ти задам следващия си въпрос. Честно, Матю, какво,
мамка му, правим с животите си? Говорех си за теб със семейството ти. Те те обичат. Наистина. Обичат те и когато си преживял катастрофата, все едно някой е дошъл и ги е наръгал право в сърцата. Изумително е колко много те обичат! Но отново, мога да го кажа, понеже ти си аз, та, мога да ти кажа, че те наистина смятат, че трябва да си размърдаш задника. Говорят колко много интереси имаш и как чакат да се появи онова нещо, което ще ти помогне да разгърнеш потенциала си и аз чувам особено силно това, което не биха казали: че трябва да пораснеш. Знам го, понеже и при мен е същото. Естествено, че ще е — нали аз съм ти. Дрейфувам по течението от години, Матю! Постъпих във флота на Общовселенското обединение не защото имах желание, а понеже не знам с какво да се захвана. И реших, че след като и бездруго не знам какво искам да правя по-нататък, мога поне да пообиколя вселената, нали така? Но дори и във флота винаги съм се придържал към възможния минимум от предявените към мен изисквания. Просто не съм имал стимул да се напъвам кой знае колко. Не беше лошо. Честно казано, мислех, че съм доста нахитрял. Печелех по свой собствен начин, както се носех по течението. Но след това се озовах тук и те видях в мозъчна смърт и с тръбички, щръкнали от всички части на тялото ти. И осъзнах, че не печеля нищо. Ти също не печелиш. Просто си се родил, поебавал си се известно време, ударила те е кола и си починал, и това обобщава историята на целия ти живот. Не печелиш, като минаваш през живота си, без да постигаш нищо. Матю, в момента гледаш този запис, понеже един от нас е направил най-сетне нещо полезно с живота си. И това съм аз. Реших да спася твоя живот. Размених твоето тяло с моето, защото смятам, че принципът на действие ще позволи да оживея в моя свят в твоето прецакано тяло, а ти ще се прехвърлиш в моето. Ако греша, и двамата ще умрем, а може и ти да оцелееш, а аз да умра, но тогава ще съм загинал в опит да те спася. И да, за мен това е гадория, но благодарение на баща ти продължителността на живота ми в сериала поначало не е била особено голяма. А като се има предвид случилото се, това е един от най-добрите начини, по които бих могъл да умра. Но ми се ще да те посветя в една тайна. Мисля, че номерът ще мине. Не ми питай защо — дявол го взел, не ме питай за нищо конкретно в тази ситуация! — просто така си мисля. Ако стане, има едно нещо, което искам от теб. Да се вземеш в ръце. Да спреш да дрейфуваш. Спри да пробваш разни неща, докато ти писнат. Спри да чакаш онова, истинското. Това е глупаво. Губиш си времето. Веднъж вече изгуби почти цялото време. Имаше късмет, че се появих аз, но имам чувството, че това чудо няма да ни се случи два пъти. Аз самият ще направя същото. Ще спра да дрейфувам, Матю! Животите ни са относителни и странни, но ако аз успея да го направя — ако ние с приятелите ми от „Дръзки“ успеем да извъртим този номер, тогава ще сме сполучили в нещо, което никой друг в нашата вселена не е успявал: сдобили сме се с възможност сами да определяме съдбата си. Аз ще се възползвам. Не знам още как. Но няма да си профукам шанса. И ти не профуквай своя, Матю! Не очаквам, че от раз ще разбереш какво искаш да правиш с живота си. Но вярвам, че ще успееш да откриеш навреме. Смятам и че — предвид всичко — имам правото да отправям подобни изисквания. Добре дошъл в новия си живот, Матю! Не преебавай и този!