Выбрать главу

Хестър посяга и гаси камерата.

Затваряш прозорчето на видеозаписа, затваряш и лаптопа и се обръщаш да видиш баща си, застанал на прага.

— Не е амнезия — казва той. По бузите му се стичат сълзи.

— Знам — отвръщаш.

Кода III

Трето лице

Саманта Мартинес седи пред компютъра си и гледа кратък запис на жена, която би могла да е тя самата, четяща книга на плаж. Това е меденият месец на жената и видеооператорът е нейният прясно изпечен съпруг, използващ камерата, която те двамата са получили като сватбен подарък. Съдържанието на записа е напълно незабележително — минута на приближаване на камерата към жената, която вдига поглед от книгата си, усмихва се и се опитва в течение на няколко секунди да не обръща внимание на обектива, но накрая оставя четивото си и се взира нагоре към камерата. На не твърде голямо разстояние зад тях се вижда нещо, което силно наподобява кея Санта Моника или някакво негово подобие.

— Остави това глупаво нещо и ела да се къпем заедно! — казва жената на оператора.

— Някой ще открадне камерата — отвръща той извън кадър.

— Тогава нека я вземат! Ще си имат просто запис как чета книга. А ти ще имаш мен самата!

— Хубав довод — съгласява се съпругът.

Жената се изправя, захвърля книгата си, оправя си бикините и отново поглежда мъжа си.

— Идваш ли?

— Ей сега! — отвръща той. — Изтичай към водата. Ако някой открадне камерата, искам да знаят какво точно са изпуснали!

— Идиот — засмива се жената, после следва участък, в който обективът се отклонява, а тя се приближава към съпруга си, за да го целуне. След това образът отново се стабилизира и камерата я следи, докато тича към водата. След като влиза вътре, жената се обръща и маха с ръка. Камерата се изключва.

Саманта Мартинес гледа записа още три пъти, преди да стане, да грабне ключовете за колата си и да излезе от къщата си.

* * *

— Саманта — казва Еленор, сестра ѝ, махайки с ръка, за да привлече вниманието на Саманта. — Пак правиш същото!

— Съжалявам — казва Саманта. — Какво същото?

— Това — отвръща Еленор. — Без значение какво ти казва човекът срещу теб, ти изпадаш от реалността и зяпаш през прозореца.

— Не зяпах през прозореца — възразява Саманта.

— Но беше изпаднала от реалността. Онова със зяпането навън е несъществена част от цялото.

Те двете седят в „П. Ф. Чанг“ в Бърбенк, празен в ранния следобед, като изключим една двойка в сепаре на диаметрално противоположната от тях страна на ресторанта. Еленор и Саманта са се настанили на маса до голямата редица прозорци, обърнати към постройката на паркинга на мола.

Всъщност Саманта не гледа към прозореца — тя гледа към двойката и техния разговор. Дори от това разстояние става ясно, че двамата всъщност не са двойка, макар че може и да са били някога, а Мартинес забелязва и че най-малкото младият господин не е против да станат отново. Той се навежда почти незабележимо към жената, докато си седят, и това подсказва, че има желание. Младата дама обаче още не забелязва; Саманта се чуди дали ще обърне внимание и дали младият господин изобщо някога ще повдигне въпроса.

— Саманта! — строго я скастря Еленор.