— Извинявай — Саманта съсредоточава вниманието си върху сестра си. — Наистина, Е, съжалявам. Не знам къде ми е главата през последните няколко дни!
Еленор се обръща да погледне зад себе си и вижда двойката в сепарето.
— Някой познат?
— Не — отвръща Саманта. — Просто следя езика на телата им. Той я харесва повече, отколкото тя него.
— Хмм — каката се обръща отново към сестра си. — Може би трябва да идеш там и да му кажеш да не си губи времето?
— Той не си го губи! — възразява Саманта. — Просто все още не е показал на дамата си колко важна е тя за него. Ако трябва да му кажа нещо, то ще е именно това. Да не си мълчи по темата. Животът е твърде кратък!
Еленор се взира изумена в сестра си. Пита:
— Добре ли си, Сам?
— Добре съм, Е!
— Питам, понеже току-що изръси реплика, подходяща за героиня от филм на „Лайфтайм“, която току-що е открила, че има рак на гърдата.
Саманта се разсмива и казва:
— Нямам рак на гърдата, Е! Честна дума!
Еленор се усмихва.
— Тогава какво ти става, сестриче?
— Трудно е за обяснение — отвръща по-малката сестра.
— Келнерът ни се бави. Имаме достатъчно време!
— Пратиха ми един пакет — обяснява Саманта. — Снимки, записи и любовни писма на съпруг и съпруга. В момента ги преглеждам.
— Законно ли е?
— Няма нищо притеснително или нередно — уверява я Саманта.
— И защо някой ще ти праща такива работи?
— Смятат, че това би могло да означава нещо за мен.
— Любовните писма на някаква случайна двойка?
— Не са случайна двойка — обяснява внимателно по-малката сестра. — Има защо да попадат у мен. Просто е много информация накуп.
— Имам чувството, че пропускаш камара детайли в случая.
— Казах ти, че е трудно за обяснение — възразява Саманта.
— И какво е усещането да ровиш в писмата на други хора?
— Тъжно. Те са били щастливи, а после щастието им е било отнето.
— Хубаво е, че все пак са били и щастливи — казва Еленор.
— Е, не си ли се питала понякога как би изглеждал животът ти, ако е различен? — пита Саманта, сменяйки леко темата. — Не се ли чудиш дали, ако нещата се бяха развили просто малко по-различно, не би имала друга работа, друг съпруг или други деца? Не мислиш ли, че е можело да бъдеш по-щастлива? И ако можеше да надникнеш в онзи друг живот, как би се почувствала?
— Това си е солидно количество философски размисъл накуп — казва Еленор, докато сервитьорът най-сетне се приближава и донася салатите на сестрите.
— Всъщност не се чудя как би могъл да се развие животът ми, Сам! Харесвам си го. Имам хубава работа, Брейдън е чудесно дете и през повечето дни нямам желание да удуша Лу. Притеснявам се за по-малката си сестра от време на време, но това е най-лошото в живота ми.
— Срещна Лу в „Помона“ — уточнява Саманта, споменавайки алма матер на сестра си. — Но помня, че хвърляше ези-тура за избора на колежа. Ако монетата беше паднала ези, вместо тура, щеше да идеш в Уейслийн. Никога нямаше да срещнеш Лу. Нямаше да се омъжиш за него и да родиш Брейдън. Едно хвърляне на монетата и всичко в живота ти можеше да се развие по съвсем друг начин!
— Предполагам — съгласява се Еленор, нанизвайки няколко листенца на вилицата си.
— Може би там някъде съществува твоя двойничка — казва Саманта. — И за нея монетата е паднала другояче. Тя е там, води своя друг живот. Ами ако имаш възможност да го видиш? Как би се почувствала?
Еленор преглъща хапката си салата и посочва сестра си с вилицата.
— Що се отнася до монетата, да знаеш, че излъгах. Мама искаше да ходя в „Уейслийн“, не аз. Тя толкова се вълнуваше от възможността да са го посещавали две поколения от рода. Аз самата винаги съм искала да ида в „Помона“, но мама все ме увещаваше да обмисля и „Уейслийн“. Накрая ѝ казах, че ще хвърлям ези-тура. Но без значение на коя страна беше паднала монетата, все едно щях да избера „Помона“. Просто го направих, за да бъде доволна.
— Има и други места, където животът ти би могъл да се промени — настоява Саманта. — Други животи, които си могла да водиш…
— Но не се е променил — казва Еленор. — И няма да се промени. Живея си живота и той е единственият, който имам. Няма друга „аз“ там някъде във Вселената, която да живее моите алтернативни животи — а дори и да имаше, нямаше да се притеснявам за тях, понеже тук и сега аз си имам мой собствен. В него съм заедно с Лу и Брейдън и съм щастлива. Не се притеснявам какво друго е могло да бъде. Може би виждаш липса на въображение от моя страна. Но пък така стоя настрана от сълзливостта.
Саманта се усмихва отново.