— Жив ли си?
Старецът отвори очи и видя очертанията на глава, надвесена над него, но лицето се изгуби в ореол от бяла светлина.
— Да не си мъртъв? — повтори звънливият глас.
Той не отговори, понеже не знаеше дали е с отворени очи, или сънува. Или, дали не е мъртъв, както питаше гласът.
— Как се казваш?
Главата се измести и се показаха короните на дървета и синьото небе. Беше сънувал. Част от някакво стихотворение. „Кръжат над нас немски бомбардировачи“. Нурдал Григ8. За краля, който се изнесе в Англия. Зениците започнаха да свикват със светлината и той си спомни, че седна на тревата в парка на Двореца, за да си почине. Сигурно е заспал. Някакво момченце бе клекнало до него и две кафяви очи го гледаха изпод черен бретон.
— Казвам се Али — представи се детето.
Пакистанче? Момчето имаше подчертано чипо носле.
— Али означава „Господ“ — обясни то. — А твоето име какво означава?
— Аз съм Даниел — старецът се усмихна. — Името е библейско. Означава „Господ е моят съдник“.
Момченцето го погледна.
— Значи ти си Даниел?
— Да — отговори той.
Детето продължаваше да го гледа и старецът се почувства неловко. Вероятно хлапето го мисли за бездомник, защото лежи в жегата във вълнен костюм, подобен на пътническо одеяло.
— Къде е майка ти? — попита той, за да се отърве от изпитателния поглед на момчето.
— Ей там — обърна се то и посочи с ръка. Две смугли, едри жени седяха на тревата недалеч от тях. Около тях весело тичаха четири деца.
— Значи аз съм твоят съдник? — попита момчето.
— Какво?
— Али е Господ, нали? А Господ е съдникът на Даниел. Аз се казвам Али, а ти се казваш…
Старецът протегна ръка и ощипа нослето на Али. Момченцето радостно изпищя. Той видя как двете жени се обърнаха към тях. Едната понечи да се изправи и той пусна детето.
— Майка ти идва, Али — кимна той към приближаващата се жена.
— Мамо! — извика хлапето. — Слушай, аз съм съдникът на този господин.
Жената му извика нещо на урду. Старецът й се усмихна, но тя избегна погледа му и строго изгледа сина си, който най-после се подчини и тръгна към нея. Когато се обърнаха, погледът й разсеяно се плъзна край него, сякаш той не съществуваше. Прииска му се да й обясни, че не е безделник, че и той е допринесъл за създаването на това общество. Беше плащал, харчил, давал всичко, с което разполага, докато накрая вече не му остана какво да дава, освен да отстъпи мястото си, да се откаже, да се предаде. Но нямаше вече сили, чувстваше се изморен и искаше просто да си иде у дома. Да си отдъхне, пък после ще види. Време бе другите да си платят.
На тръгване не чу, че момчето извика след него.
Шеста глава
Елен Йелтен вдигна очи към мъжа, втурнал се светкавично в кабинета.
— Добро утро, Хари.
— Мамка му!
Хари ритна кошчето за смет до бюрото си, то се удари в стената до мястото на Елен и се прекатури, а съдържанието му се пръсна на линолеума: бракувани опити за доклади (убийството в Екеберг), празна кутия цигари („Кемъл“, от онези без акциз), зелена кофичка с кисело мляко, вестник „Дагсависен“, използван билет за кино (Кинотеатъра, „Fear & Loathing in Las Vegas“), празен фиш за тото, обелка от банан, музикално списание („Моджо“, брой 69, февруари 1999, със снимка на „Куин“ на корицата), бутилка кока-кола (пластмасова, от половин литър) и жълт флаер с телефонен номер, който Хари даже бе обмислял да набере.
Елен вдигна поглед от компютъра и започна да изучава предметите на пода.
— Изхвърляш ли „Моджо“, Хари? — попита тя.
— Мамка му! — повтори той, ядосано съблече тясното си яке и го хвърля напряко през кабинета с площ двадесет квадратни метра, който делеше с полицай Елен Йелтен. Якето улучи закачалката, но се свлече на пода.
— Какво се е случило? — попита Елен и протегна ръка, за да хване политащата закачалка.
— Намерих това в пощата си.
Хари размаха някакъв документ.
— Изглежда като обявяване на присъда.
— Точно така.
— Случаят с „Дюнерите на Денис“?
— Да.
— И?
— Дават на Свере Улсен максимална присъда. Три години и половина.
— Я виж ти. Защо тогава не си в отлично настроение?
8
Нурдал Григ (1902–1943) — норвежки национален поет, драматург писател и журналист. Известен противник на нацизма. — Б.пр.