Бранхауг забеляза изумлението на Мьолер.
— Ако не похвалим усърдието на полицая, значи почти признаваме неговата грешка, като е стрелял, и следователно планирането на охраната по време на президентското посещение е куцало.
Около масата кимнаха.
— Ерго… — обобщи Бранхауг Обожаваше тази дума. Дума, покрита с патина, почти непреодолима, понеже претендираше за самия авторитет на логиката. Оттук следва.
— Ерго ще му дадем медал? — обади се отново Ракел.
Бранхауг усети раздразнение. Заради начина, по който тя произнесе „медал“. Сякаш в момента пишат комедия и всички забавни предложения са добре дошли. Сякаш неговият план е комедия.
— Не — натърти думата той. — Няма да му дадем медал. Медали и отличия се дават много лесно, но не ни осигуряват желаната правдоподобност — облегна се на стола с ръце зад тила. — Нека повишим този мъж. Да го направим старши полицейски инспектор.
Последва дълго мълчание.
— Старши инспектор ли? — Бярне Мьолер гледаше Бранхауг с недоверие. — Задето е стрелял по агент на Сикрет Сървис?
— Звучи малко зловещо, но помислете малко.
— Това… — Мьолер премига, сякаш искаше да каже много неща, но предпочете да си замълчи.
— Може би не е нужно да му се вменяват всички обичайни функции на старши инспектор — Бранхауг чу гласа на госпожа полицейския началник. Изрече думите предпазливо. Сякаш провираше конец през иглено ухо.
— И за това сме помислили, Ане — леко натърти името й той. За пръв път се обръщаше към нея на малко име. Едната й вежда потрепна едва забележимо, но иначе той не забеляза признаци това да й е неприятно. Бранхауг продължи:
— Проблемът е, че ако колегите на този ваш любител на стрелбата сметнат назначението за прекадено и впоследствие разберат, че става въпрос за камуфлаж, то тогава работата ни е спукана. Нещо повече. Заподозрат ли операция по заличаване на следи, моментално ще тръгнат слухове, че съзнателно сме се опитали да прикрием гафа. С други думи, налага се да му дадем пост, за който да изглежда правдоподобно никой да не получава много информация за същинската му работа. Казано по друг начин: повишение, комбинирано с преместване на защитено място.
— Защитено място. Без контрол — Ракел се усмихна накриво. — Звучи, сякаш сте решили да го изпратите в нашата прегръдка, Бранхауг.
— Какво мислиш, Кюрт? — попита Бранхауг.
Кюрт Майрик се почеса зад ухото и тихо изсумтя.
— Ами добре — примири се той. — Винаги ще намерим място за старши полицейски инспектор.
Бранхауг кимна.
— Би било от голяма полза.
— Да, хубаво е да си помагаме взаимно, когато можем.
— Чудесно — Бранхауг се усмихна широко и с един поглед към стенния часовник даде знак, че срещата е приключила. Чу се скърцане от столове.
Петнадесета глава
„Tonight we’re gonna party like it’s nineteen-ninety-nine!“16
Елен погледна към Том Валер, докато той пъхаше касетка в касетофона на колата и усили звука до степен арматурното табло да завибрира от баса. Пронизителният фалцет на вокалиста тероризираше тъпанчетата й.
— Нали е супер яко? — опита се да надвика музиката Том. Елен не искаше да го обиди и затова само кимна. Не че представата й за Том Валер включваше ранимост, но смяташе да се отнася внимателно с него, докато е възможно. Дано дотогава разпуснат тандема Том Валер и Елен Йелтен. Шефът на полицейския отдел Бярне Мьолер все пак каза, че това е временно. Всички очакваха напролет Том да получи нов пост на старши полицейски инспектор.
— Негърски педал — извика Том. — Супер плоско.
Елен не отговори. Заради поройния дъжд дори и с работещи на пълни обороти чистачки водата се наслагваше като тънък филтър върху предното стъкло на патрулката и придаваше на сградите по улицата вид на призрачни къщи, които се люлеят напред-назад. Тази сутрин Мьолер ги изпрати да намерят Хари. Вече звъняха в апартамента му и установиха, че не си е вкъщи. Или не иска да отвори. Или не е в състояние да отвори. Елен се опасяваше от най-лошото. Тя гледаше забързаните нагоре-надолу по тротоара хора. Те също бяха придобили изкривени, странни фигури като образи от огледало в увеселителен парк.