— Добър предобед — каза Вети Андресен. Тя правеше разлика между различните части на деня, когато поздравяваше хората. Заимства го от специализираното училище по хотелиерство. Следователно допреди един час бе поздравявала с „добро утро“, след един час щеше да поздравява с „добър ден“, след шест часа с „добър следобед“, а след още два — с „добър вечер“. После щеше да поеме към двустайното си жилище в покрайнините на града и щеше да й се прииска там да я чака някой, на когото да каже „лека нощ“.
— Бих искал да разгледам стая на най-горния етаж.
Бети Андресен погледна втренчено мокрите рамене на костюма му.
Навън валеше като из ведро. Водата се стичаше по шапката на стареца и една капка колебливо увисна на периферията й.
— Искате да разгледате стая ли?
Усмивката на Бети Андресен не изчезна. Тя бе научена да се придържа към следния принцип: отнасяш се към всички като към гости на хотела, докато не бъде доказано противното. Но тя знаеше отлично що за старец стои пред нея: дошъл е в столицата и иска да види гледката от хотела на САС, без да плаща. Идваха непрекъснато, особено през лятото. И не само за да се насладят на гледката. Веднъж една дама я помоли да й покаже луксозния апартамент, тип suite, на двадесет и втория етаж, за да го опише на приятелите си, твърдейки, че е отседнала там. Даже предложи на Бети петдесет крони, ако я впише в списъка на гостите като доказателство, че е пренощувала там.
— Самостоятелна или двойна стая? — попита Бети. — За пушач или за непушач?
Повечето започваха да заекват още на този въпрос.
— Няма голямо значение — махна с ръка старецът. Най-важен е изгледът. Искам да разгледам стая, обърната на югозапад.
— Да, от нея ще виждате целия град.
— Именно. Коя е най-хубавата, която имате?
— Най-хубавата, естествено, е луксозният апартамент, тип suite, но почакайте да проверя дали няма обикновена свободна стая.
Тя започна да пише по клавиатурата и очакваше той да се хване на въдицата. Не отне много време.
— Бих искал да видя този suite.
Разбира се, че искаш помисли си Бети. Погледна възрастния мъж. Бети Андресен не беше неразбрана жена. Ако най-силното желание на един старец е да се наслади на гледката от хотела на САС, тя нямаше да му откаже.
— Елате да отидем и да му хвърлим един поглед — предложи му тя и му подари най-сияещата си усмивка, по принцип приоритет за редовните гости.
— Вероятно сте на гости на познати в Осло? — попита тя с любезна небрежност в асансьора.
— Не — старецът имаше побелели, гъсти вежди, каквито имаше и баща й.
Бети натисна копчето в асансьора, вратите се затвориха и кабината потегли. Бети така и не успя да свикне с чувството, че небето я засмуква. После вратите се отвориха и както винаги тя излезе с неопределеното очакване за един нов и различен свят, почти като момичето в приказката с капчука. Но пред нея неизменно се откриваше същият стар свят. Тръгнаха по коридора, чийто тапети подхождаха на цвета на килимите, и скъпи, скучни картини по стените. Тя мушна картата в ключалката на суита, каза „заповядайте“ и задържа вратата пред стареца, а той се промъкна край нея с нещо, което тя изтълкува като изпълнено с очакване изражение.
— Палъс-суитът има площ от сто и пет квадратни метра — обясни Бети. — Има две спални, всяка с легло с огромни размери, и две бани; и двете са с вани с душ и телефон.
Влезе в стаята, където старецът вече стоеше до прозорците.
— Мебелите са проектирани от датския дизайнер Поул Хенриксен — тя погали с ръка плота на масичката за кафе, направен от тънко като марля стъкло.
— Не желаете ли да разгледате баните?
Старецът не отговори. Той не бе свалил прогизналата си шапка и в последвалото мълчание Бети чу как капка вода падна върху паркета от черешово дърво. Застана до него. Оттук виждаха всичко, което си струваше да бъде видяно: Кметството, Стуртингът18, крепостта „Акершхюс“. Под тях в парка на Двореца дърветата протягаха зловещите си черни пръсти към оловносивото небе.
— Трябваше да дойдете през някой хубав пролетен ден — обади се Бети.
Старецът се извърна, погледна я неразбиращо и Бети осъзна какво е казала току-що. Спокойно би могла и да добави: Понеже и без това сте дошли само заради гледката. Бети се постара да се усмихне извинително.