— Хората, които живеят далеч-далеч, не умеят да опушват — поясни Нгурн, подавайки на Басет нещо, което без съмнение беше древна глава на европеец — светлите коси потвърждаваха това. Басет беше готов да се закълне, че главата е на англичанин, при това англичанин от друго столетие; доказателство бяха масивните златни обици в изсъхналите меки части на ушите.
— Но твоята глава… — върна се жрецът към любимата си тема.
— Знаеш ли какво — прекъсна го Басет, осенен от нова мисъл, — можеш да разполагаш с главата ми, когато умра, ако ми позволиш да зърна Червеното божество.
— Аз все едно ще я получа, когато умреш — отхвърли предложението му Нгурн и добави с жестоката откровеност на дивак: — Дните ти са преброени, ти и сега си почти труп. Ти слабееш. Ще минат няколко месеца и главата ти ще се опушва тук, при мен. Знаеш ли, приятно е в течение на много дни да обръщаш в дима главата на човек, когото добре познаваш. Тогава ще си говорим и ще ти открия много тайни; това няма да бъде опасно за нас, нали ще си мъртъв.
— Нгурн — с внезапен гняв каза Басет, — нали знаеш моя Малък гръм в желязото (така диваците наричаха всесилната му сачмалийка)? Аз мога да те убия, когато пожелая, тогава няма да получиш главата ми.
— И какво от това — невъзмутимо отговори Нгурн, — все едно, ние ще я получим и тя ще виси тук, в тази колиба. Ще я получи Гнгн или някой друг от племето. И знай: колкото по-рано ме убиеш, толкова по-скоро главата ти ще се върти тук, в дима.
Басет разбра, че от този спор старецът излезе победител.
Но какво представляваше Червеното божество? Този въпрос си задаваше Басет за хиляден път през последвалата седмица, когато, както му се струваше, силите му бяха започнали да се възвръщат. Кой беше източникът на чудния звук? Кой е той, този Певец на слънцето, Роден от Звезда?
Кое е това тайнствено божество, така свирепо, както дивите чернокожи племена, които му се кланяха и чийто властен сребърен глас неведнъж беше чувал Басет?
Опитът да съблазни стария жрец с главата си излезе неуспешен. Не можеше да се разчита и на вожда на племето Гнгн — този кретен буквално във всичко се подчиняваше на Нгурн. Оставаше само Балата. Тя обожаваше Басет от деня, когато за първи път видя сините му очи. Балата беше жена и той знаеше: единственото, което можеше да накара дивачката да измени на племето си, беше сърцето й. Но Басет беше гнуслив. Той не можеше да преодолее чувството на ужас, което още от самото начало му вдъхваше грозотата на Балата. Даже в Англия жените никога не го бяха привличали особено. Но сега, постъпвайки като човек, готов на всякаква жертва в името на науката, той започна усилено да ухажва дивачката, извършвайки насилие над изтънчената си природа.
С отвращение, криейки гримасата си, я прегръщаше през покритите с коричка от мръсотия рамене и чувстваше как къдравите й, с дъх на гранясала мас коси докосват шията и брадичката му. Но той едва не извика, когато тя веднага се поддаде на ласката му, изразявайки възторга си с кривене, непонятно бърборене и свинско квичене. Това беше прекалено. И следващата стъпка в ухажването беше, че Басет я заведе до ручея и добре я изми.
Като верен поклонник, от този ден Басет не се отделяше от нея. Той посвещаваше на Балата толкова време, колкото успяваше да сдържа отвращението си. Все пак се измъкна от бракосъчетание по обичаите на племето, на което настояваше Балата. За щастие тези диваци строго спазваха определени табута. Например Нгурн нямаше право да докосва скелета, месото или кожата на крокодил. Това беше твърдо определено. На Гнгн също от рождение му беше забранено да пипа жена. Ако някоя го докоснеше, тя само с кръвта си можеше да измие осквернението на вожда. Веднъж Басет видя как по време на игра едно деветгодишно момиче връхлетя върху свещения вожд. Оттогава то изчезна. Балата му каза под секрет, че в продължение на три дни и три нощи момичето е умирало пред Червеното божество. На Балата бяха забранени плодовете на хлебното дърво. Това радваше Басет — какво щеше да прави, ако й беше забранена водата!
За себе си Басет също измисли забрана. Той заяви, че има право да се ожени едва когато съзвездието Южен кръст достигне зенита. Басет разбираше от астрономия и знаеше, че по такъв начин ще получи отсрочка от почти девет месеца. Той смяташе, че за това време или ще умре, или ще успее да избяга към крайбрежието, след като узнае тайната на Червеното божество и източника на странния звук. Отначало мислеше, че божеството е гигантска статуя като колоса на Мемнон, пееща при определена температура под действието на слънчевите лъчи. Но после се отказа от тази хипотеза — веднъж след един военен набег група пленници беше принесена в жертва на Божеството през нощта, по време на дъжд, и Червения дух пееше още по-силно, макар че в дадения случай слънцето не можеше да играе подобна роля.