Нетърпеливи, алчни, перверзни.
Когато отначало Филип бе докаран тук, сестрите зяпнаха смаяно рентгеновите снимки, които показваха фрактури в толкова много кости на тялото му, като че ли някой го бе наранил умишлено, предварително планирал невероятната комбинация от назъбени линии, хаоса от пукнатини, липсата на логика, на правдоподобност, на оцеляване.
И все пак за Елън странното не беше чуждо. Почти всеки пациент, който пристигаше в „Мейси Мърси", бе в необичайно състояние. И откакто бе наета в болницата, на Елън й се налагаше да контролира чувствителността си на модерна жена от 1957 г. и да приема факта, че може би тези, които ръководят военната болница, знаят повече от нея. Част от работата й бе да запазва въпросите, които я измъчваха, за себе си. Подобно на повечето служители в окръга, тя нямаше да е тук, ако не бяха парите. Живееше сама в апартамент на Картър Стрийт и се нуждаеше от тази работа. Освен това й харесваше да я върши. И понякога, макар и невинаги, откриваше, че се опитва да разреши мистериите, влизащи през главния вход на болницата.
Мистерии като този човек. Филип Тонка. Този, когото наблюдава сега през стъклото на сестринската стая. Гледката на рентгеновите снимки на Филип никога няма да бъде заличена от паметта й — и й е трудно, дори в този момент, да го гледа, без да се сети за тези начупени линии, едни малки, други — не, знаейки, че те съществуват под някаква форма под невероятно наранената и почти безжизнена плът.
Исусе, бе все едно да гледаш епизод от онова телевизионно предаване — „Научнофантастичен театър"[6].
Филип мигва.
Кожата около очите му е особено зле насинена, но не много повече, отколкото по останалото тяло. Ако не бъде постигнат квантов скок в козметичната хирургия, чертите му ще останат изкривени завинаги. Лицето му е нащърбено, гърдите му са асиметрични и все пак… в него има някаква цялост. Елън се чуди дали това не е така, защото в света няма друг човек в същия… цвят.
Докато си води бележки, малки драсканици, с които отбелязва мимолетните мигвания, прокарването на езика по устните, не може да не се запита как ли е изглеждал преди.
Коя част на изкривеното му лице е истинската? А може би и двете са такива?
Елън използва хартия с редове; толкова бяла, че съперничи на престилката й и създава усещане за светлина в тази сестринска стая, обзаведена със сиви кантонерки, кафяви чекмеджета и черни бюра. Зад нея сестра Франсин подготвя лекарството за Филип. Тя и Делорес му го дават два пъти дневно. Задачата на Елън е да отбелязва физическия напредък на току-що събудилия се пациент. След подобно увреждане дори едно мигване трябва да бъде регистрирано.
Но освен клепачите и устните той все още не мърда нищо друго. Едва успява да говори, а когато го прави, гласът му звучи като суха шкурка, независимо дали му дава вода, за да навлажни гърлото си, или не.
— Невероятно — казва Франсин, поглеждайки през стъклото.
— Да — кимва Елън. — Не мислехме, че ще следим движенията на този пациент, нали?
— Не — казва Франсин, доближила почти плътно носа си до прозореца. Елън вижда отразено лицето на по-възрастната сестра, черните рамки на очилата й, поставени над дълбоките бръчки на широкото лице. — Все едно адът да замръзне.
След това замълчават. Няма забавен коментар от страна на Елън. Няма предположения от Франсин. Не почват играта на отгатване какво се е случило с Филип, както са правили шест месеца наред, до вчерашното му изненадващо пробуждане. Някои от тези спекулации са прекалено невероятни, за да бъдат осмислени, и все пак трябва да се е случило именно нещо невероятно. Делорес се пита дали това е дело на човек; нараняванията на пациента изглеждат умишлено причинени. Франсин смята, че причината може да е падане от скала. Санитарите, Карл и Джери, говорят за взрив. Но в тялото на Филип лисват шрапнели. Освен това по него няма външни драскотини и ожулвания.
Синините, безкрайното разпространение на лилавите и оранжеви оттенъци, мътнокафяви и жълти, са следствие от вътрешни травми.
Филип лежи по гръб и се взира в тавана, гърдите, краката и ръцете му са открити.
За Елън отговорът се крие някъде в тази кожа. Понякога, когато й се налага да я докосне, за да махне или сложи системата, усеща нещо изкуствено, сякаш е заменена с гума. Сякаш е била изложена на достатъчно мощно влияние, което я е променило.
Елън не смята, че някога отново ще й се струва правилно да ги чуе. Думите, които не иска да използва, са същите, които всички други сестри избягват да използват от шест месеца насам.
6
Science Fiction Theatre — американско телевизионно предаване, излъчвано от 1955 до 1957 г. — Б. пр.