— Да.
Лекарят подрънква със звънеца. Уредът отчита подскока.
— Жени?
— Не.
— Бързо шофиране?
— Понякога.
Отговаря с по една дума. Точно както Сандс бе поискал.
— Вярваш ли в призраци, Филип?
Той затваря очи. Лентите се въртят и Филип се замисля за теориите на редник Гриър в пустинята. „Колелото на Гриър", така бяха нарекли идеята му.
Звукът от цикличния ход на историята.
— Да.
Звънецът.
— Виждал ли си призрак, Филип?
— Да.
Звънецът.
— Къде намерихте звука, Филип?
— Не знам.
Нито секунда колебание. Но той знае. И може да упъти доктора до него. Почти.
— Страх ли те е от игли, Филип?
— Не.
— От големи тълпи?
— Не.
— Силни звуци?
— Не.
— А какво ще кажеш за този звук?
Сандс отива до втория Т-700D и го пуска. Още преди да го чуе, на Филип почва да му прилошава.
— Спрете го.
Звънецът.
— Значи те плаши?
— Спрете го, докторе.
Звънецът.
— Къде открихте звука, Филип?
— Не знам.
— Защо вярваш в призраци?
— Спрете го!
Сандс спира магнетофона. Филип поглежда, за да види дали на лекаря му е станало зле. Горната половина на тялото му е прикрита в сенките и ръцете и краката му се появяват от нещо, което прилича на плътен катран, но той не показва никакви признаци на прилошаване.
— Защо вярваш в призраци, Филип?
— Защото видях един, по дяволите.
Звънецът.
— Къде?
Филип не отговаря.
— Къде, Филип?
— В пустинята.
Звънецът.
— Видя ли призрак в пустинята?
— Видях сто призрака в пустинята.
Звънецът.
Филип се разплаква. Въпросите, списъкът със страхове, звукът…
Звънецът.
— Къде открихте звука, Филип?
— Не знам.
— Знаеш.
— Не знам, докторе!
Но знае.
— Филип, този тест не е предназначен да разпознава дали отговорът на субекта е верен, или лъжлив. Тестът трябва да ни даде ясна представа дали човекът има някакви тайни. И дали иска да ги скрие, или не.
— Не крия никакви тайни.
— Напротив, криеш.
Да, крие.
— Сега, Филип, трябва да вземеш важно решение. Може да се преструваш на глупак или да постъпиш умно. И колкото по-дълго се правиш на глупак, толкова по-дълго ще ровя аз. А ти не ме познаваш достатъчно добре, за да си наясно докъде може да доведе това. Разбираш ли? Може да съм лекар, но това не означава, че съм загрижен единствено за твоето благополучие. Има много други хора на тази планета, Филип Тонка. Така че продължавай да се преструваш на глупак или постъпи умно. Приключи с тази история или ще продължиш да търпиш въпросите ми. Сега… Разкажи ми за призраците. Разкажи ми за всеки един, който си видял. А когато свършиш… ми кажи къде се намира звукът. Всеки завой, който си направил. Всяка врата, която си отворил. Всеки кошмар, който си срещнал по пътя.
10
— Няма да сте сами, разбира се. Няма да е добре за никого.
Мълчалив войник кара кафявия ван. Мал седи на седалката на пътника, но се е завъртял почти изцяло към членовете на бандата, които заемат двете пейки отзад.
— Още трима души ще се присъединят към вас. Фотограф на име Джонатан Щайн. Той е страхотен, особено в близките кадри. Използва мобилна тъмна стая. Ще ви придружава и един войник, познаващ историята на района. Редник Гордън Гриър. И разбира се, един водач на взвод и ветеран от Втората световна война. Сержант Били Лавджой.
— Лавджой? — пита Лари.
— Да. Чували сте за него.
Това не бе въпрос.
— Кой не е? Лавджой е легенда в основния курс на обучение.
— Плашилото — казва Рос. — Смахнатият блондин.
Мал се усмихва.
— Той е достоен за всеки псевдоним, който му дадете. Плашилото върши работа. Освен това е гениален и търпелив стратег.
— И защо ни е нужно това? — пита Филип. — Не отиваме на война, секретар.
Мал преплита пръсти.
— Не, не отивате. Но все пак опасността не е изключена. Никога не е.
Филип усеща нервността, надигаща се в седящия до него Дуейн.
— Веднъж видях в действие Лавджой — казва Рос. — Беше с клоунски грим, докато наказваше взвода си. Истинска история.
Мал се усмихва отново.
— Той е интересен човек, без съмнение. И е абсолютно най-подходящият за тази работа.
— Той ли е водил първите два взвода? — пита Филип.
— Не — поклаща глава Мал. — Никой от предишните екипи не се е връщал в Африка. Никой от хората, пратени там на същата мисия.