Шофьорът прави внимателно рязък завой и пред очите им се появяват самолетна писта и един самолет. Втори кафяв ван се приближава от другата страна на пистата.
Мал вади някакви документи от куфарчето си. Подава ги на Филип.
— Моля, вземете една от тези и подайте останалите на другите.
Филип прави както му е наредено. Вижда снимка от въздуха на пустинята Намиб.
Зад музикантите, опаковани в малко ремарке, закачено за вана, са всичките им приспособления, припаси, дрехи, спални чували и т. н. Деветдесет процента от пространството са заети от записващи устройства, всичките — връх в звукозаписната технология. Групата отдавна мечтае да купи същите за студиото. Два магнетофона Ampex 350, двулентови, 1/4-инчови. Пет кондензаторни микрофона Behringer ECM8000. Три микрофона RCA 88-As. Тонколона Electro-Voice EV C100. Четири предусилвателя GPP 73. Рядка осемканална смесителна конзола, произведена в Глазгоу. Ехо камера Koz Copicat. Компресор Boris 5. Два стабилизатора 678 Michael. Другите десет процента са всичко необходимо за живота там; западният край на Намиб граничи с Атлантическия океан и през нощта температурите падат значително.
— Казват, че този район не е обитаван от хора — отбелязва Рос.
— Районът, в който ще ходите — да, не е населен.
Лари се усмихва.
— И все пак някой издава този звук.
— Вероятно — кимва Мал. Тъгата все още е там, в сините му като на Супермен очи.
През стъклото виждат как вторият кафяв ван, също с ремарке, паркира в близост до самолета. Филип наблюдава как страничната врата на шофьора се отваря и водачът излиза на пистата. Отива към задната част на микробуса.
Обратно към снимката. Намиб. Прочита бележките под нея:
Пясъчни морета. Бели чакълести равнини. Планини. Постоянен слой мъгла в района, където течението Бенгела се среща с Клетката на Хадли[8].
— Много мъгла — казва Филип.
Мал се съгласява.
— Добре че вашата задача е да слушате.
Стигат самолета. Шофьорът паркира вана. През прозореца Филип вижда втори войник да излиза от отворената врата на втория микробус. Мал посочва.
— Ето това е Лавджой.
Тъмен силует с островчета твърда руса коса, частично покриващи оплешивяващата глава, се очертава на отворената плъзгаща се врата на вана. Отпуснати рамене. Натежали крака. Прилича на музикант, мисли си Филип. Стар и уморен блусар.
— Дали ще се справи там? — обажда се Лари. — Чака ни много ходене.
Мал също се заглежда в Лавджой. Трудно е да не го направиш. Филип осъзнава, че има нещо магнетично в този човек. Физическото присъствие на един стар войник единак, на една легенда. Може би е свързано и с факта, че всъщност изобщо не прилича на легенда.
— Ще се справи — казва Мал.
Музикантите и секретар Мал излизат от своя микробус. Шофьорите и на двата вана и пилотите на малкия самолет прехвърлят багажа от ремаркетата. Процесът е доста дълъг. И въпреки топлия въздух Лавджой присяда върху кафявия си куфар, с наметнат около раменете шал.
— Исусе — посочва с пръст Рос към Лавджой. — Лешоядите ще закръжат над нас в мига, в който се появим там.
— Той самият прилича на лешояд — добавя Лари.
С бясна скорост на пистата се появява трети ван. Музикантите наблюдават пристигането му в мълчание. Докато и последната машинария от ремаркето се качва в самолета, третият бус паркира и от страничната плъзгаща се врата изскачат двама войници.
Единият, дребен и набит, с очила и къса черна къдрава коса, се запътва уверено към тях. Вторият, висок, слаб, усмихнат, с развяваща се от вятъра кестенява коса, изважда фотоапарат от висящия на рамото му калъф.
Прави бърза снимка на групата, както стоят на пистата.
— Рокендрол банда напът да влезе в атака — казва фотографът.
Протяга ръка. Филип се здрависва с него.
— Аз съм редник Щайн. Джонатан Щайн. И дяволски се вълнувам да се запозная с вас, момчета. Може ли да направя един близък кадър?
Музикантите са свикнали с молбите за снимки. Често им се случва в Детройт.
— Може да бъде обложката за следващия ни албум — казва Рос.
— Ей! — ахва Щайн. — Дори не се шегувай с това. За мен ще е огромна чест.
— Снимките носят лош късмет — обажда се редник Гриър, бършейки стъклата на очилата си.
— О, така ли? — усмихва се Щайн, докато повдига фотоапарата към окото си. — Кой казва?
Музикантите се втренчват в обектива.
— Някои култури вярват, че когато правиш снимка, ти казваш, че с този период от живота ти е свършено — обяснява Гриър. — Така че, ако сте се наслаждавали на досегашния си живот, все едно приключвате с него. Защото сега той вече става минало.
8
Система от въздушни течения, т. нар. циркулационна клетка, която придвижва значителни количества въздух към горния част на атмосферата. Причина за формирането на много от пустините. — Б. пр.