— Някой ден ще донеса плочи от вкъщи. Тогава ще можем да слушаме наистина хубави неща.
— Хубави неща — повтаря той и кимва. И движението на главата му изглежда още по-силно, по-гъвкаво, отколкото в онзи първи момент, когато бе влязла.
12
На войниците им е позволено да пушат в самолета. Полетът е двайсет часа, клаустрофобичен, и в главите на музикантите все още отеква гласът на Мал.
Звукът е заразил една от нашите ядрени бойни глави, напомня си Филип. Отново проучва пакета с информация за пустинята Намиб и се вглежда в лицата на другите в самолета, които правят същото.
На площ от 250 000 квадратни километра шансовете за намиране на източника на звука изглеждат доста съмнителни. Мал им бе заявил два пъти, че самолетът ще се върне за тях точно след четиринайсет дни, в уречения час, и Филип се улавя, че си мисли: всъщност няма значение дали ще го открием, или не. Онази част от него, която го подтикна да се притече на помощ на Америка и армията на САЩ, е притихнала. Може би защото частта, която съжалява за напускането на Детройт, вика доста гръмко. За сто хиляди долара ще се постараят сериозно.
Но ако не го открият?
Е, така е било писано…
Картата на Намиб е смущаваща. Две хиляди километра пустинно крайбрежие са единствената утеха, тъй като в останалата територия няма нищо забележително. Градацията от жълто към оранжево показва колко горещо може да стане в Намиб денем, а фактът, че това е най-старата пустиня в света, добавя още градуси напрежение, които обаче няма как да бъдат измерени.
От пакета с информация Филип научава, че Намиб означава „пустота". Но има и още: „Всъщност никой не е абсолютно сигурен за значението на думата. Езиците, използвани в областта, са толкова стари, че несъмнено са преминали през много промени". Самата пустиня се е променила много. През юрския период точно тук се е случило континенталното разделяне. Прокарвайки пръст по повърхността на листа, Филип почти може да усети агресията, мощния порив на онзи момент от времето.
Вдига глава и вижда, че Дуейн също е започнал да чете. Черното лице на барабаниста отчасти е закрито от сенките на отделението за багаж над него, а бялото на очите му пробягва напред и назад през страницата като нощните пустинни буболечки, описани много подробно в доклада.
В Намиб има живот. Животни и насекоми, които са се адаптирали толкова умело към високите температури, че някои от тях дори не пият вода.
Филип продължава да чете.
През 1908 г. германски миньори отиват в Намибия с намерение да ограбят района — да откраднат диамантите му. До 30-те години диамантените находища, за които те знаят, са изчезнали, но някои от издигнатите от чужденците постройки остават. Филип разглежда снимка на нещо, което прилича на ранчо, затрупано от пясъците; бежовият цвят се излива от прозорците, създавайки солидна подпорна стена, която се слива с пустинята.
Лари прелиства страниците от своя пакет и шумоленето на хартията привлича вниманието на Филип, който си дава сметка колко са притихнали всичките му спътници, потънали в четене на информацията.
Поглежда през рамо към задната част на самолета.
Лавджой е седнал там сам и е заспал. Той е не по-малко интересен, не по-малко странен обект за изучаване, както се е отпуснал, със затворени очи. Изтънялата му руса коса е оформена в прическа, каквато Филип не е виждал досега. Сякаш е паднала от тавана право върху главата на бившия генерал.
Бившият генерал, повтаря си Филип. Разжалваният.
Това бе общоизвестно на всеки, който бе чувал някога за Бил Лавджой. В тренировъчния лагер войниците му се подиграваха зад гърба. Наричаха го „луд" и „смахнат". Кой нормален човек, понижен от толкова висок чин, ще остане в армията? След като йерархичната стълбичка е прибрана и вече няма по-високо стъпало, на което да се изкачи?
Скръстил ръце на гърдите си, наполовина облегнат назад на празната седалка до него, тялото на Лавджой се поклаща в ритъма на движенията на самолета. Прилича на съдия, казва си Филип, потънал в мисли, докато си припомня последните аргументи на двете страни. На червената лента, вързана около левия му бицепс, има надпис:
„Всяко добро момче постъпва правилно".
Филип докосва клавиша фа, закачен на врата му.
Макар да е единственият пианист в групата, това не означава, че само Филип знае какво представлява това изречение.
Фразата е популярна детска песничка за запомняне, с която децата учат музикалните тонове, местата на нотите, пианото, как да свирят. Думите му напомнят за първия му рецитал в Детройт, с родителите му, седнали на първия ред. Спомня си как пръстите му трепереха над клавишите.