— Не е толкова объркан, колкото изглежда.
Редник Гриър надзърта над гърба на своята седалка, надигнал глава, лъскава като тиква, целият ухилен.
— Не го познавам — казва Филип.
— Ще го опознаеш — засмива се Гриър.
— И теб не познавам.
Гриър свива рамене. А може би просто така изглежда от леката турбуленция.
— Аз съм доказателство, че армията се развива и поумнява.
— Наистина ли?
— Първо са пращали войници. Сега изпращат историк.
— И защо това да е по-умно решение?
— Защото историята не е пасивна, редник Тонка. Знам името ти, защото знам имената на всички ви. Изучавам ситуацията. Правя проучвания. И ако има нещо, което се откроява над всичко в изследванията ми, то е, че историята не стои на едно място. Не стои безмълвно. Тя вдига шум.
Избърсва носа си с опакото на дланта си.
— И все пак звучи хаотично — казва Филип.
— Ще ти кажа в какво вярвам, Тонка. Това не е оръжие.
Лари, който досега е свирил на един въображаем бас, докато чете доклада, и пръстите му са прелитали по невидимите струни, се навежда към тях от другата страна на пътеката. Дългата му коса прикрива половината му лице.
— Глупости.
— Не може да е — продължава Гриър. — За звука се знае от близо петнайсет месеца. Ако е оръжие, вече щяха да са го извадили от строя. Не може да си достатъчно умен, за да изработиш оръжие, което не можем да намерим, и да не си достатъчно умен, за да не ти хрумне, че звукът ще привлече вниманието ни.
— Може би създателите му са били уверени, че са го скрили добре — казва седналият пред Лари Дуейн. — Може би не ги е било грижа, че е толкова гръмко.
— Може би. Но помислете малко. — Гриър повдига многозначително пръст. — Ако това, което сте чули, е звукът на оръжие, със сигурност сме закъснели да го спрем.
— Защо? — пита Филип.
— Защото това не е звук, който се развива тепърва. Какъвто и да е този шум, той вече е стигнал до желаната си крайна точка.
— Още по-големи глупости — казва Лари, с известно колебание. — Все още не знаем нищо за звука.
Гриър се усмихва.
— Разбира се, че знаем. Знаем доста нещо за него, защото познаваме историята си. Знаем какви неща издават звуци. Това не е рог, заровен в пясъка, редник Уокър. А ако е оръжие? И на създателите му им е все едно дали то издава такъв шум? Е, тогава имаме проблем. Представете си само. — Гриър щраква с пръсти. — Оръжие, толкова разрушително, толкова смъртоносно, че нямате нищо против първо да се изфукате с него на враговете си.
— То прави музика — разнася се глас от задната част на самолета. Дълбок и мелодичен, но същевременно рязък и отсечен. — Затова изпращат музиканти.
Филип се обръща, очаквайки да види, че Лавджой ги гледа. Но очите на загадъчния сержант все още са затворени.
Бившият генерал. Разжалваният.
Защо?
Гриър свива рамене.
— Така казва сержантът. И донякъде съм съгласен с него. Но каквото и да е, то не се притеснява да бъде чуто.
Рос се надига от седалката си и прикляква на пътеката между Гриър и Лари.
— Вие, момчета, чували ли сте за ефекта на предшестването[9]?
Никой не е чувал.
— Това е слухов трик. — Рос използва ръцете си, за да обясни по-добре. — Когато ехото е по-силно от източника, който го прави.
— Как е възможно това? — пита Дуейн.
— Зависи от това къде сте застанали и какво закрива източника на звука. Представи си, че си в апаратната, Дуейн. Филип сяда на пианото в кабината за запис. Има нещо, което ви разделя, което стои пред Филип и пианото. А микрофонът е поставен в другия край на стаята, насочен към тавана. Надалече. Няма ли ехото да звучи по-силно за теб, отколкото това, което Филип свири?
Филип разбира веднага.
— Примамка — казва той.
Секретар Мал се изправя и се придвижва назад, към тях, препъвайки се от полюшването на самолета.
— Точно затова не ви изпращаме на същото място, което проучваха първите два взвода.
Лицето му изглежда някак различно, мисли си Филип. Мал вече не е човекът, продаващ им една идея; сега той е висшестоящ на войници, които вече е купил.
— Какво искате да кажете? — пита Лари.
Филип поглежда през рамо. Очите на Лавджой все още са затворени. Дали е буден?
— Ще започнете търсенето си покрай океана.
— Сред мъглата — казва Дуейн, изучавайки снимката, която държи в тъмните си ръце.
9
Бинаурален психоакустичен ефект, известен още като Ефект на Хаас, или закон за първия вълнови фронт. Описан от Хелмут Хаас през 1949 г. В основата му е теорията, че посоката на възприятие се определя от посоката на първия пристигнал вълнови фронт. — Б. пр.