Отново се пита: Как ли е изглеждал преди?
Карл, санитарят, й бе казал, че Филип е бил член на група на име „Дейнс".
Къде са те сега? Другите членове на групата? И защо това име й звучи странно познато?
Би трябвало да продължи напред, разбира се, към Втора стая, да върши работата си при пациентите, при които й е позволено да влиза. Така започва всяка нейна смяна, всеки ден. Но днес не изпитва желание да следва правилата, рутината, протокола. Прекосява стаята и долепва ухо до вратата. Чува въртенето на ролките в кабинета, после те спират; чува разместване на стола, чува обувките на Сандс по пода на кабинета, после в коридора, идващи в нейната посока.
Елън отстъпва назад и задържа дъха си. Като че ли, ако издиша по-шумно, звукът може да разкрие мислите й.
Сандс минава покрай Първа стая, без да надникне вътре.
Какво си бе мислила, че ще стане?
Поглежда към Филип.
След като стъпките на лекаря се отдалечават, тя се взира в иначе празния коридор.
Чака.
Чака още.
След това, невероятно, вместо да премине към стая номер 2, Елън излиза в коридора и се шмугва обратно в кабинета.
Магнетофонът е празен. Сандс е взел ролката, която бе слушал, със себе си.
Елън издиша шумно и се разсмива. Какво прави? Да не би да мисли, че докторът слуша някакво доказателство за това какво точно се е случило с Филип, защо се възстановява толкова добре, толкова равномерно, толкова бързо?
Оправя престилката си на кръста и се наканва да си тръгне. С периферното си зрение вижда, че документите, които Сандс бе проучвал, все още са струпани на масата пред магнетофона. На най-горната страница е надраскал един въпрос.
Тя се навежда по-близо и го прочита.
Защо го интересува какъв цвят е пианото?
Дали Филип бе попитал и доктора какъв цвят е пианото? Трябва да го е направил. Да. Със сигурност трябва. И все пак, докато напуска кабинета и поема по коридора към Втора стая, усеща биенето на собственото си уплашено сърце. То бие по този начин, защото, за кратко — глупаво е от нейна страна наистина — да, за кратко там, в кабинета, си бе помислила, че Сандс слуша разговора й с Филип от предния ден, предварително записан.
14
Турбуленция. Най-лошата, която Филип е преживявал. Сякаш стените на самолета се свиват, после се раздуват, на вълни, дебелият метал скърца силно и е трудно да се спи.
Но Филип опитва.
Всичко е само разбити парчета, частици от отделни образи. Огромна пустиня. Диамантени мини. Германци от края на миналия век. Сгради, пълни с пясък, в които не може да се проникне. Пустинни оси и паяци. Осата парализира паяка. Яйцата на осата оцеляват благодарение на парализирания паяк. Блещукащи диаманти под земята. Бреговете на река Куйсеб; невероятната растителност, изпъстряща картината на безбрежния пясък. Жизненоважната вена на Намиб. Животът, който реката привлича. Миньорите. Следи от змии по пясъка, но змиите сякаш са невидими. Всички са под земята. Всички или избягват горещината, или се опитват да отклонят чуждия поглед от себе си.
Мъжете, обсебени от диамантите, от копаенето.
Осите — също копаят и заравят три пъти по-големи от тях парализирани паяци.
Дупки в пустинята.
Няма звук в пустинята, пише в документацията, освен звука на вятъра.
Всички живи създания в пустинята, пише в документацията, се крият.
Има и други спомени, между стените на стенещия самолет, докато Филип се люшка между съня и будността.
Единият образ е на Лавджой, застанал в предната част на самолета, свел глава под ниския таван. Друг образ: Лавджой, приклекнал на пътеката, взиращ се в спящите Лари и Рос.
Филип мигва и бившият генерал втренчва поглед в него.
Полъх на равен въздух и Филип заспива отново, сънувайки смущаващи снимки на рехава, почти непокрита от пясъци пустиня, сякаш тя едва се крепи цяла, като пакет, слабо завързан с канап.
15
Филип се събужда и вижда, че доктор Сандс е седнал на стол до леглото му. Усмивката му изглежда нова и Филип се пита какво изражение е имал лекарят, преди той да се събуди.
— Филип — започва Сандс, — дошъл е един човек, който иска да те види. Той е от правителството на САЩ. Казах му, че си способен да проведете кратко интервю.
— Интервю? — Филип отговаря унесено, все още не се е разбудил напълно.