— Той иска да говори с теб за Африка.
Лекарят произнася името „Африка", сякаш не би отишъл там и след хиляди години.
— Интервю? — повтаря Филип.
— Той ще се срещне сега с теб.
Правителството на САЩ.
— Ще бъда съвсем кратък — разнася се глас. Идва от частта на стаята, към която Филип не може да се обърне, за да погледне.
Сандс се надига и излиза от стаята. За първи път Филип чува как заключва вратата.
Правителството на САЩ.
Мълчание. Мъжът не казва нищо, не се представя, все още не.
Филип се опитва да се обърне, да вижда отново частта с пианото.
Мъжът пристъпва към него.
— Здравей, Филип. Може ли да седна?
Филип надушва одеколон. Сапун. Това не го изненадва. Военните, особено висшестоящите, обръщат сериозно внимание на хигиената си.
— Съжалявам, че се срещаме при тези обстоятелства. Сигурен съм, че и двамата бихме предпочели нищо от това да не се е случвало.
Филип не отговоря. Все още не.
— Казвам се Скот Малоун. Имам специален интерес към събитията, довели те дотук.
— От армията ли сте?
Пауза.
— Не. Не съм от армията в този смисъл, за който питаш. Никога не съм служил. Представлявам директно самото правителство.
— От ЦРУ ли сте?
— Не, не съм и от тях. Може ли да ти задам няколко въпроса? — Шумно поемане на дъх. — Спомняш ли си какво се случи с теб?
— Имам някаква представа.
— Четох това, което си споделил с д-р Сандс. Промени ли мнението си по въпроса?
— Мнението си?
— Спомените си.
— Не. Това, което казах на доктора, е всичко, което помня. Една стая.
— Разбирам. А помниш ли събитията, довели до влизането в тази стая?
— Да.
Колебание. След това:
— Разкажи ми за онази първа среща с първото мъртво тяло, което сте намерили.
— Разказах на доктор Сандс всичко.
— Да. Но бих искал да го чуя от теб. Понякога, когато го чуваш лично, е възможно да се добереш до нова информация.
Да се добереш. Сякаш Скот Малоун копае. Дълбае в пясъка.
— Лавджой го забеляза. Гриър го влачеше навсякъде, където отивахме.
Филип примигва. В момента, в който затваря очи, вижда отново тялото, съвсем ясно. Малоун продължава:
— Нека опитаме с различен подход. Бих искал да се запознаеш с някого, Филип. С един художник. Лен?
Филип чува движение някъде зад себе си. Близо до пианото. Шумолене на листове. Скърцане на подметки.
Брадат мъж с изтъняла черна коса се привежда напред, навлизайки в територията, в която Филип може да вижда. Акрилният му пуловер и внушителното шкембе не изглеждат никак армейски.
Плъзга стола си до този на Скот Малоун.
— Защо не опишеш това тяло на Лен, Филип? — казва Малоун. — Кажи му какво намерихте. Какво е намерил Лавджой.
Художникът се прокашля.
— Готов съм, щом кажете.
Филип затваря очи. Отново вижда тялото.
— Виждали ли сте някога риба камбала на сушата? — пита той.
— Не, не съм — учтиво отговаря Лен.
— Камбалите са плоскодънни риби. Родени са с очите от двете страни на главата, но докато израстват, едното око се премества от другата страна. Така те могат да се проснат на дъното на океана и да се взират и с двете очи нагоре.
Лен поглежда Малоун. После отново се обръща към Филип.
— И?
— Можете ли да нарисувате такъв човек?
— Извинете?
Художникът поглежда отново Малоун. Но Малоун не се усмихва.
Вече е чувал това описание. Кимва към листа хартия.
Лен започва да рисува. Филип му казва още. И докато говори, изражението на художника се променя от приятелско към объркано, а накрая вече започва да гледа Филип с видимо подозрение в очите. Обръща се пак към Малоун, вероятно очаквайки той да сложи край на този абсурд.
— Това ли е той? — пита Лен, като вдига листа с готовата рисунка.
Филип отваря очи и дълго се взира в нея.
— Да — казва той. — Само че по-стар.
— Как така по-стар… набръчкан? С бяла коса?
— Не, не такъв вид старо.
Малоун се навежда напред, по-близо до Филип.
— А какъв вид старо?
Филип въздъхва дълбоко.
— Пустинята не беше линейна — обяснява той. — Пустинята не беше в хронологичен ред.
16
— Преди да стигнем — казва Мал, наполовина приседнал на мястото си, с лице към взвода, стиснал облегалката за опора, — бих искал да ви кажа какво се случи, когато дойдохме тук за първи път.
Силни ветрове. Тежки облаци, струпани отвъд малките овални прозорци. Ако не е горещината, човек може да помисли, че лети сред отъпкан сняг.