— А когато се върнал? — намесва се внезапно Лари. — Мъртва ли е била?
Мал въздъхва дълбоко. Усмихва се тъжно.
— Не знаем — казва той. — Били останали само ушите й. Отрязани на възглавницата.
— Чакайте малко — казва Дуейн. — Да не би да твърдите, че е била убита?
— Убита? — пита Мал. — Не и според Надул. Той смяташе, че Ка сама ги е отрязала.
Вратата на пилотската кабина се отваря и един от младшите пилоти информира Мал, че са започнали спускане. Секретарят му благодари и се обръща отново към взвода.
— Кацаме — казва той и закопчава колана си.
Всеки един от музикантите, фотографът Щайн и редник Гриър се взират през малките прозорчета, когато облаците се разделят, оставяйки следа, мъгла, едва прикриваща брега под тях. Дори от тази височина пясъчната пустош изглежда безкрайна, прекалено обширна, за да постигнат някакъв успех, и Филип разсеяно се заглежда за очертанията на колиба.
— Май няма да ни е никак лесно — казва Лари с потреперващ глас.
Турбуленцията ли е причината? Или е страх?
Филип затваря очи и си представя сто хиляди долара; представя си какво ще прави с тях, когато се върне в Детройт.
Оборудването, което ще си купят за студиото. Купоните, които ще правят.
Пръстите му отново се заиграват с клавиша от пиано на врата му.
Когато отваря очи, вижда пустинята в по-големи детайли.
Дори и сега, тревожен, несигурен, нетърпелив, Филип е способен да разбере, че това, което вижда, не може да се сравни с нищо на Земята.
Пустинята Намиб изглежда точно толкова първична, колкото е описана в документите на Мал.
И отвъд границите на непроницаемата мъгла под тях, под повърхността на кристалната вода, вижда и останки от потънали кораби.
Десетки.
— Исусе!
Филип си мисли, че може би ще си купи само едно питие с всички тези пари. Едно-едничко. Ще седне на стола в „Бърлогата на Дъг" и ще си клюкарства с Мисти.
Да, казва си Филип, докато самолетът се снижава, докато пясъците се издигат да ги посрещнат, а вълните се полюшват като нестабилна земя, едно питие за сто хиляди долара звучи идеално в този момент, пък било само защото това ще означава, че се е върнал у дома, там, където му е мястото.
17
В апартамента си на Бетман Стрийт Елън обикновено открива някаква утеха и почивка от тъгата, болката и смъртта в „Мейси Мърси". Работата й като медицинска сестра не е никак лесна и тя често си фантазира как ще напусне болницата. Въпреки че не е толкова лесно човек да си намери работа и тя знае, че трябва да е благодарна за това, което има, щом влезе в някой магазин или отиде да хапне в някоя закусвалня, винаги си представя, че работи там, а не в болницата.
Има и по-вятърничави сценарии. Единият от тях е да се метне на зеления си „Ню Йоркър"[10] и да шофира на запад, към Калифорния.
Правиш го за Джийн, мисли си тя тази вечер, след като сваля палтото си и го мята на единия край на кафявия диван, на който понякога заспива, докато телевизорът пращи след края на програмата като еквивалент на записите на океански вълни, които си пуска нейната приятелка Люсил, за да заспива по-лесно.
Джийн е името на дъщеря й, която бе починала едва тригодишна.
Причината е Джийн, винаги е била Джийн. Опитваш се да компенсираш заради нея, Елън. Е, късмет с това.
Елън разбира колко потенциално опасно за собственото й здраве е желанието й непрекъснато да компенсира, да се опитва да излекува някого, за да запълни плашещо необятната празнина в нея, останала след загубата на Джийн.
И все пак, ето, беше се появил Филип.
— Спри! — казва тя на глас, докато преминава от покрития с мокет малък хол към кухненския бокс с идеята да си приготви вечеря. Приглажда предната част на бежовите си панталони по навик, както приглажда престилката си на медицинска сестра по цял следобед и по цяла вечер в болницата. Това я притеснява — фактът, че не може да остави работата си в болницата.
Филип.
Ако е честна със себе си, трябва да признае, че грижата за него — и докато бе в кома през шестте месеца, и сега, когато е буден — е първият път, когато се усеща по различен начин по отношение на тази празнина. Сякаш чрез Филип чува първото ехо там, първия кънтеж, който подсказва, че тази гигантска яма все пак има дъно, някъде долу.
Взема тигана, висящ от скарата на тавана (това спестява място в този малък апартамент, висящите тигани и капаци, прибори и чаши), и го слага на котлона. Включва съседния котлон, нагрява температурата до средна, след това мести тигана върху него. Действия, които би трябвало да й се отразяват добре. Ритуалите на обикновения, всекидневен живот. Но когато пуска парче масло в тигана и то започва да цвърчи, веднага се сеща за звука от въртящите се ролки в главния кабинет, които доктор Сандс слушаше и си водеше бележки за един конкретен разговор, който Елън бе водила насаме с Филип.