Филип се уплаши, когато му каза, че в стаята има пиано. За Бога, той помоли за огледало, за да го види, преди да поиска да види себе си. И наистина я бе попитал какъв цвят е то.
Как Сандс би могъл да знае това, освен ако не ги бе подслушвал?
Дава си сметка, че маслото е загоряло.
— По дяволите.
Приглажда отново панталоните си, после отнася тигана до мивката. Изхвърля изгорялото масло и започва процеса отново.
За място, което би трябвало да бъде сигурно убежище от гибелното работно настроение, домът й никога не е бил особено уютен.
Но тази вечер усеща, че всичко тук я дразни особено много.
Смяташе да изпържи останалия от предишната вечеря ориз, със зеленчуци и лимон, но този път, след като маслото се разтапя, просто чуква едно яйце. Едно ще е напълно достатъчно. Изглежда, Елън не може да се съсредоточи върху храната.
— Защо?
Вкъщи си говори сама на глас. Не го прави за първи път. Тази едничка дума, изречена на един дъх, като че ли се отнася за едничкото яйце. Но Елън знае, че не става дума за това. Не може да забрави въпроса. И просто не може да не задълбае.
— Защо се възстановява толкова бързо?
Днес Филип не само движеше главата си, той дори я поклащаше и мърдаше рамене, докато разговаряше с нея.
Докато полупрозрачният белтък на яйцето се превръща в плътна, непрозрачна маса, тя поставя ръце на дръжките на печката и затваря очи. Вижда го отново пред себе си, нащърбен и деформиран, без цвят на лицето, изпълнен със страх, проснат на същото легло, на което лежеше повече от половин година.
Не трябва ли да се радва, че той се възстановява? Не е ли това идеалният сценарий? И защо, за Бога, я е грижа толкова? Защо има чувството, че именно тя е длъжна да обърне внимание, че тук има нещо нередно?
Елън отваря очи.
Вижда, че яйцето е кафяво, изгоряло. Стиска здраво дръжката на тигана и хвърля всичко — и него, и яйцето — в мивката. Завърта копчето на котлона и излиза от кухнята.
Едно е да си казва, че е приела тази работа, за да попълни невъзможната празнина, останала в нея, защото не си бе у дома, когато Джийн бе починала, но съвсем друго е да се чувства отговорна за благосъстоянието на един пациент и заради него дори да подозира болницата в нарушение.
Така ли е? Наистина ли подозира болницата?
Поема си дълбоко въздух. Стар навик, все още най-добрият начин, с който се успокоява. Замисля се как онова очукано тяло някога е свирило, как някога е създавало музика.
И все пак се бе уплашил от пианото.
Когато Филип дойде в „Мейси Мърси", тя се ужаси: никога не бе виждала пациент в толкова лошо състояние. Ограничената информация, която доктор Сандс предостави на персонала, не хвърли особено светлина върху личността на Филип под всички тези наранявания. Трябваше да се намеси Карл, инфантилният санитар с болнаво и бледо лице, за да научат, че пациентът е бил музикант от рокендрол група.
„Дъ Дейнс".
Елън поглежда радиограмофона, поставен на кафявата масичка до един от прозорците в хола. От три години има радиоапарат „Адмирал" 1954 и той е най-ценното й притежание.
Щом не може да се разсее с вечеря, ще го направи с музика.
Плочите й са подредени прегледно в специална кутия, която също си бе купила преди три години. В синьо-бялата кутия могат да се поберат 45 плочи и тя е съвсем малко по-висока от самите тях. Елън все още не е запълнила всички отделения, но е поне на две трети от крайната цел. Отпуска се на колене до дивана, издърпва кутията изпод масата и започва да преглежда записите, като сравнява процента плочи в кутията с възстановяването на Филип.
Дали и той бе на две трети от крайното си възстановяване, когато щеше отново да бъде нормален?
Само за няколко дни след пробуждането си от кома?
Продължава да рови из хартиените обложки и се прокашля, сякаш се кани да каже на някой друг в стаята да престане да говори за Филип Тонка, пациента от „Мейси Мърси", който я притеснява и за когото мисли постоянно, а всъщност не би трябвало да има по-голямо значение за нея от останалите пациенти. Не, за Бога, не е две трети излекуван. Само защото човек може да движи главата си и да помръдне пръсти, това не означава, че е готов да шофира, да участва в състезание по тичане, да спечели боксов мач. И щом продължава да мисли за това, Елън все пак трябва да вземе предвид и шестте месеца, в които макар и не в будно състояние, мъжът бе имал време да се възстановява физически.