Лагерът в крайна сметка се издига и за това трябва да благодарят на Лавджой. Гриър казва, че Лавджой е изключително изобретателен.
— Затова е бил генерал. Умът му никога не спира. И винаги има по-мащабен план от всички други.
Дуейн, който никога не е ходил на плаж, освен онзи на брега на река Детройт, се диви на прибоя на белите вълни, пенещи се на по-малко от сто крачки от мястото, където е коленичил. Потропва с пръсти по бедрата си в ритъма на вълните.
— Две седмици — казва той, напомняйки на този, който е достатъчно близо до него, за да чуе, че престоят им си има краен срок.
Лавджой е осигурил къси дървени крака за пластмасовата маса, която ще бъде подпора за радиото, полеви радиотелефон от Корейската война, модел 71 В; единственото средство за комуникация със Съединените щати. Всеки от музикантите го е проучил и те са съгласни, че е много по-сложен апарат от използваните преди дванайсет години, към края на Втората световна война. И все пак още никой не е успял да го накара да проработи.
— Сигналът трябва да измине много дълъг път — казва Рос. — А и звукът може да го възпрепятства.
Нашият звук, казва си наум Филип. Мисълта не му допада.
Филип и Лари инсталират стойките за микрофоните; използват въжета и камъни, за да ги укрепят срещу евентуални ветрове и пясък.
За да намерят камъните, трябва да влязат до колене в океана. Филип стои във водата, зелените му панталони са навити до бедрата, босите му ходила са стъпили на покритите с мъх скали. Потапя ръце, напипва най-тежкия камък и го подава на Лари.
Зад себе си, вероятно на не повече от стотина крачки, вижда един от потъналите кораби, които бе забелязал от самолета.
Мислите му все се насочват към следните две неща: първо, отново е облечен с военна униформа. След края на войната, много преди да се върне у дома в Детройт, бе приел, че дните му на служба са приключили. Не приключили само отчасти. Не „край" от онзи вид, при който човек може да се завърне към нещото, което уж е свършило. Като към бивше гадже или пристрастяване към наркотици. Този край бе истински. Бе изпълнил дълга си към родината.
И все пак…
Филип отново носи тъмнозелени армейски панталони и тъмнозелено риза. Каската му е захвърлена на плажа. В раницата си има чорапи, бельо, ръкавици, ботуши — точно каквито носеше някога, когато си приготвяше багажа, за да постъпи в армията на САЩ.
Трудно му е да преглътне тази странна реалност. Сякаш е войник от миналото, починал някога, сега отново оживял, върнат към младостта на този пустинен плаж в Африка.
Вторият въпрос, който го тормози, е една дума. Три срички, които плашат Америка повече от всяка вражеска армия. Една дума, която се появява в ума му, след това изчезва бързо, и това се повтаря отново и отново, като че ли думата преминава с подскоци между двата апарата Ampex в пясъка.
Ядрена.
Защото ядрената енергия е страховита като самия ад. Тя е нещо ново и означава, че цели държави могат да бъдат заличени от лицето на Земята с натискането на едно копче.
Това не е война, бе казал Дуейн. Това е решение. Обзет от професионална злокобна патологичност, Щайн може и да си представя как снима гъбата на абсолютното унищожение, Гриър може и да намира някакво очарование във веригата от събития, които биха довели до подобно решение, но „Дейнс" просто мечтаят за Детройт. За Детройт, който винаги ще бъде там, където си е.
За дома.
Когато в студиото Мал спомена думата, когато заговори за обезвреждането на ядрена бойна глава, Филип се притесни. А сега е тук, още по-близо до това, което го бе сторило, и дори само този факт му отнема смелостта, която не е сигурен, че изобщо притежава.
Две седмици.
Лари забива внимателно лопатата си в пясъка, после изтрива потта от челото си. Дългата му коса вече е влажна от жегата. Гол е до кръста.
— По-добре да внимавам да не заора в нещо.
Но не изрича думата „ядрена". Все още не.
А Филип, докато търси камъни във водата, изведнъж се запитва дали източникът на звука не е под водата.
Токсични отпадъци.
Мрачни срички под блестящото ярко слънце. Плашеща фраза от новия свят, страх от новия свят. Образи на деформирани създания, риби, плуващи настрани, природата, принудена да се обърне с вътрешностите навън.
Стомахът на Филип се преобръща.
Разсеяно облива челото си с шепа вода, опитвайки се да се разхлади, защото изведнъж му се струва, че го тресе. Изправя се в цял ръст и почва да диша дълбоко, бавно. Мисли си, че е изпаднал в лека паника. Е, щом ще бъде тук две седмици, трябва да се научи как да бъде тук.