Нещото в червено допира потреперваща като вълна ръка към устните на бившия генерал.
Филип не вижда подробности, не вижда лицето…
Той трябва да каже нещо, опитва се да каже нещо, опитва се да предупреди Лавджой.
Нещото поглежда към Филип.
Сякаш го чува. Сякаш го чува така, както Мал го бе чул в студиото.
Филип трябва да затвори очи. Болката е прекалено силна; невидими пръсти се притискат върху зениците му. Когато ги отваря отново, зрението му е изкривено, също като баланса му, като стойката му, като стомаха му.
Вижда извисяващ се силует. Вижда копита. Вижда рога.
Потапя глава под водата. Изважда я. Бори се да си поеме въздух.
Това е нещо в червено. Това е сянка. Нещо в червено. Това е силует. Пристъпва към Рос. Това е сянка. Това е силует.
Това е тауматроп[11]. Две картинки. Един диск. Въженце. Завъртане. Напред и назад. Завъртане. Също като колело.
Това е нещо.
Това е сянка.
Това е нещо в червено.
Това е кървяща сянка.
Коленичило е до Рос в пясъка. Рос, който лежи безпомощен по гръб. Плъзгащите се неразгадаеми ръце се пъхат под раменете на Рос, под коленете му. То отваря устата си. Бялата му брада закрива трептящото лице на Рос. Филип изкрещява, но не може да изкрещи. Това, което излиза от устата му, е слюнка, повръщано, нещо токсично…
СПРИ!
И това нещо
(човек, сянка, тауматроп)
спира.
Сякаш го чува. Чува мислите му, чува го, макар да не може да говори.
След това се раздвижва, носейки Рос, все така потрепващ, пулсираща червена ивица. Филип се изправя и се препъва, тича, бос по хлъзгавите скали, тича към нещото, към Рос, за да сложи КРАЙ! на всичко това, преди да е започнало, защото, щом започва така, как ще свърши?
Прави две крачки, завива му се свят, побягва настрани; подхлъзва се, пада, удря главата си в камък.
Причернява му. Мигновено.
Губи съзнание.
Докато се унася, в просъница чува звука, носещ се над черни хълмове, през черни гори, по черни пътища, по Пътя, неговия път, овъглен, без граници, без разграничителна линия, без табели, и звукът казва на хората да стоят встрани, да стоят надалече, добре си бяхте в Детройт, „Любимците на Детройт, „Дейнс", старите кучета, добре си бяхте, а това, това няма да свърши добре, няма да свърши.
Черни плаващи пясъци по Пътя.
Всичко потъва.
В нищото. В тихо, безмозъчно мълчание.
Когато Филип се събуди отново, когато дойде на себе си, обилно потящ се под слънцето, което е по-горещо от всички американски слънца, ще повдигне ръка към бинтованата си глава и ще погледне в очите на ужасените си другари — всички, намиращи се на ръба на истерията, паникьосани, питащи един през друг дали той знае нещо повече от тях за Рос. За неговото местонахождение.
Когато Филип се завърне от мрака, Рос ще изчезне.
Ще останат само следи от копита в пясъците на пустинята.
21
На Филип, в тъмнината на стаята му, звукът от стъпките в коридора му се струва влажен. Пльокащи, влажни боси ходила по плочките на болничната сграда. Почти може да види босите стъпала, звукът е толкова ясен, направо чува как петите се допират до теракотените плочки, пръстите се приплъзват като тихо спускане на капан. Отново повдигане, следващата стъпка.
Пристъпване по коридора.
Филип може да обърне изцяло глава към затворената врата на стаята.
Стъпки. Гола кожа в коридора.
Колко далече са? Филип може да отгатне. Дванайсет метра. Дали е друг пациент?
Отива до тоалетната? Може би някой друг в тази болница също се възстановява много бързо.
Девет метра. Шест метра. Вече по-малко.
Филип се взира във вратата, в малкия тънък правоъгълник светлина в основата й.
Мисли за Африка.
Мисли за подобна гледка. Различна врата. Същият правоъгълник.
Същото доказателство, че някой си е у дома.
Тишина от коридора.
Филип чака.
Тишина.
Поглежда към тавана. Затваря очи.
Започва да се унася. Но не сънува.
Вместо това изпитва липсата на болка, но не се запитва кое всъщност му е помогнало. Какво има в спринцовките, които му бият, всеки ден по две, и защо дозата му бе увеличена този следобед, когато Елън изсвири неговата песен на пианото?
Сега, унасяйки се спокойно, без болка, стига да не се движи, да лежи по гръб, с отпуснати отстрани ръце, с глава, насочена само направо, Филип се чувства способен — или поне напът скоро да бъде — да успее, да се възстанови напълно, да се изправи, за да отиде при тях, да ги намери, да спаси останалата част от…
11
Тауматроп — популярна играчка от Викторианската епоха. Най-често представлява картичка или картонен диск, с изображения и от двете страни, прикрепена на въженца. Когато въженцата се завъртят бързо, двете изображения се комбинират в едно поради персистенцията на човешкото зрение. Предшественик на анимацията. — Б. пр.