Сътворението.
Тогава Филип не знаеше още как се нарича, но бе наясно, че трябва да стигне до него, преди…
Но после, по дяволите, онези скърцащи стъпала! Тиктакането на часовника. Филип, с гръб към мазето, пръстите му, пробягващи бясно по клавишите, сякаш пише писмо, разказва нещо на някого, който знае как се чувства той, какво е чувството да посегнеш към това…
Сътворение.
Скърцане… стълбите зад него… сенките и плющящият чаршаф зад него. Чудовище може би, нещо ужасяващо зад чаршафа, нещо пробудено от музиката, душата и духа, които хлапето бе вложило в нея. Но Филип не се обръщаше, все още не, не и докато не стигнеше там, не и докато не докоснеше онова място, което му приличаше на шега, на откровение, на бъдеще, всичко в едно.
Сътворение.
Той свиреше като луд, още тогава, и единственото, което можеше да го стресне, единственото нещо на Земята, което би могло да го СПРЕ, бе ръката (като по часовник) на рамото му, нещото, което живееше в сенките, нещото, чийто дъх разклащаше чаршафа, нещото, което…
Филип. Мама. Само майка му е. Винаги. Вечерята е готова.
Сега, в студа и мрака, Филип си спомня тези скърцащи стъпала. И онзи поклащащ се чаршаф, зад който може би се крие Нещото в червено, създание с копита и рога.
Той издиша и дъхът му е като панделка за свети Валентин сред червената светлина.
Лентата се е превъртяла до края, Филип я сваля от машината, отваря кутията за съхранение и я прибира при останалите. Взема нова, слага я на първата ролка и започва да намества лентата.
Нещо помръдва в пясъка зад него.
Филип се изправя и насочва фенерчето си, пистолетът му е в готовност.
Гола пустиня. Нищо не пълзи. Нищо не излиза от сенките извън осветения периметър.
Но дори пустинята, с цялото си открито пространство, има своите потънали в мрак ъгълчета.
Филип пристъпва към тази тъмнина.
— Рос?
Налудничаво е да казва точно това. Но е и пълно с надежда.
Може ли да е Рос? Който се връща при тях? Дали бе успял да избяга от нахвърлящата се срещу него съдба, каквато и да е била тя?
Втори звук. Ботуш върху чакъла. Филип бързо се обръща надясно.
Само пясък. Основата на друга дюна.
Насочва светлината към върха й.
А ако Рос е там? Ако Рос пълзи към него, на границата на смъртта, не може да говори, не може да се изправи?
А ако не е Рос? Тогава какво?
Студът затяга хватката си. Задържа Филип на място, вкопава го в пясъка.
Не вижда нищо върху дюната и насочва фенера към пясъка в краката си.
Оттам към него гледа плоското тяло, което са намерили.
— Исусе!
Очите му, и двете от една и съща страна на лицето, се взират във Филип.
Той си поема дъх, глътка студен, чист въздух.
Брезентът се е отместил; нощният вятър е открил частично тялото.
Филип поглежда назад към лагера.
Нима се е отдалечил на двеста метра?
Сигурно. Така трябва да е.
Преди да покрие отново тялото, изучава изкривените черти, издължената брадата уста, очите, които изглеждат достатъчно течни, че да бъдат загребани с лъжица.
Посяга към брезента.
Чува стъпки в пясъка.
Обръща се. Не вижда нищо. Няма никого.
Насочва отново светлината към върха на дюните.
Там има човек.
— По дяволите! — извиква Филип и се препъва назад. — Стой!
Но човекът идва. Вече е на половината на дюната.
— Стой!
Това е войник, веднага вижда Филип. Униформа. Походка.
Пистолетът на Филип е пародия, играчка, изработена от пластмаса, пълен фалшификат.
Но пушката на непознатия го ужасява най-много. През него преминава същата студена треска, която бе изпитал, когато видя тялото от Гражданската война в пясъка. Оръжието, което носи този човек, е от друга епоха, от друго време.
От миналото, редник.
Това е мускет.
Мъжът приближава.
— Стой! — повтаря Филип.
Първата му мисъл е:
Този човек е… в костюм.
Синя куртка, жълто шалче, червени ревери, жълти копчета, които не отразяват светлината. Черни ботуши копаят в студения пясък, докато се спускат надолу по дюните. Черна триъгълна шапка хвърля сянка върху лицето на войника.
Дали е Нещото в червено?
Филип се вглежда за рога. Вглежда се за бяла брада.
— Хайде, човече! Ще ми се наложи да те застрелям!
Това е костюм. Трябва да е костюм. Защото, ако не е, ако наистина носи това, което си мислиш, значи си си загубил ума. Всички сте си загубили ума!