Разсмива се. Искрено. Изписква като ученик.
Прави го отново.
Сандс хваща мъжа за китката. Когато го прави, цялото веселие напуска лицето на азиатеца и Филип осъзнава, че другите хора в стаята са много по-влиятелни от лекаря.
Азиатецът отдръпва рязко ръката си.
Но Сандс е изнервен.
Неговият шедьовър не се държи както трябва.
— Седни.
Но Филип не може да седне. Не може да помръдне. Усеща как костите на лицето му се стягат.
— Изглежда сте по-назад, отколкото смятате — казва мъжът с тъмното яке.
— Знам точно къде сме, благодаря ви. Седни, Филип!
Никаква реакция от другите мъже.
Пияни или не.
Сандс хваща Филип за раменете и го издърпва нагоре.
Филип изкрещява само наполовина, защото болката, която щеше да изпита от пълното крещене, би била непоносима.
— Внимавайте! — провиква се мъжът до прозореца.
— Няма опасност — изсъсква Сандс. — Пациентът се преструва!
— Докторе, не мисля, че може…
— МЛЪКНИ! Знам какво може и не може да направи!
Сандс се опитва да намести Филип на леглото. Пукането на костта на Филип отеква в коридора.
— Достатъчно! — извиква мъжът с тъмното яке. Но Сандс е извън контрол.
— Докторе…
Франсин е застанала на прага. Носи поднос.
— Донесете ми ги веднага!
Франсин го прави.
Докторът бие инжекциите с лекарството.
— Още две — казва той.
Груб е. Забива рязко иглите.
— Още ли, докторе?
Франсин пита, защото Филип никога не е получавал повече от две инжекции наведнъж.
Сандс й хвърля поглед, който би могъл да я убие.
Франсин излиза от стаята и се връща, преди Филип да успее да проговори. Но вече е близо до това. Първите две инжекции са подействали.
Останалите само гледат.
Сандс грабва спринцовките толкова бързо, че иглата закача каишката на часовника му.
— Още две — настоява той, докато слага първата от втората серия.
Костите на Филип вече не го болят. Франсин излиза. Връща се. Сандс забива иглата във Филип за четвърти път. Пуска спринцовката на пода и протяга отворената си длан.
За нова.
— Докторе — казва Франсин, сякаш ей сега ще издърпа тавичката от него.
Но решителността й е краткотрайна.
— ДАЙТЕ МИ ШИБАНОТО ЛЕКАРСТВО, ФРАНСИН!
Тя го прави.
Сандс поглежда Филип в очите. Филип не вижда в неговите никаква основа. Няма твърда земя. Няма Път.
— Искаш да ме направиш на глупак?
Пробожда го за пети път.
Филип вече може да говори. Но облекчението, което чувства, е прекалено голямо. Прекалено силно, за да го проумее.
— Помощ — прошепва той, поглеждайки към другите. Но очарованието в очите им казва, че те най-накрая виждат това, което са дошли да видят.
Сандс пробожда Филип за шести път.
— Още.
Франсин не отговаря.
— ОЩЕ!
Тя тръгва, но се спира на вратата. Когато Сандс вижда това, изгубва и малкото търпение, което му е останало.
— Вие сте моята медицинска сестра. Ще направите това, което аз ви казвам. Вие сте виновна за всичко.
— Доктор Сандс.
Филип се понася като призрак към тавана. В съзнанието си го пробива, най-накрая напуска болницата.
— Защо на пациента не е дадено лекарството му, Франсин?! КАКВО СТЕ ПРАВИЛИ?!
— Доктор Сандс… Трябваше да посетя друг пациент снощи… Натоварих с тази задача Елън.
Сандс отваря уста, за да каже нещо, но се спира.
Потящ се, с побеснели очи, се обръща към Филип.
— Елън — казва Сандс.
Усмихва се. Прокарва пръсти през косата си и се разсмива.
— Елън — повтаря той.
— Моля ви — казва Филип. — Не я наранявайте.
Но собственият му глас е химера.
Другите в стаята промърморват одобрението си. Пациентът говори. Пациентът обръща глава към тях. Пациентът протяга двете си ръце, сякаш иска да попречи на лекаря да нарани въпросната медицинска сестра.
Човекът с якето се приближава към леглото.
После азиатецът.
После и човекът до прозореца.
— Отлично — казва якето. — Отлично.
— Да, добре. — Доктор Сандс диша тежко. — Извинете ме. Щеше да мине много по-гладко, ако…
— Не — вдига мъжът с якето ръка и го прекъсна. — Наистина. Това е отлично.
Филип чува думата като един безкрайно преливащ се звук. Сякаш, също като времето, и тя се повтаря, сякаш колелото се върти, върти, докато настоящето започне да се случва отдавна, а това, което е отминало, се връща в настоящето. Като че ли заради самата си същност, защото е такова, каквото е, колелото трябва да продължи да се върти и чрез това въртене то разтърсва земята, повдига пръстта от нея, пробужда мъртвите, призовава ги, вика ги, говори им: Вие бяхте някога и сега е дошло време отново да бъдете.