Не можеш да получиш нещо по-тъмно от черното, засмя се в онзи ден Елън.
Не и сега. Сега не се смее.
Да, можеш, бе отговорил Филип. Просто трябва да го видиш на място, където не би трябвало да бъде.
Елън се взира в тъмнината на апартамента си. Струва й се, че пропада, без предупреждение, замаяна, уплашена. Сякаш се е озовала в черната дупка, която Филип я бе помолил да нарисува, и вътре в нея няма нищо твърдо, никаква опора.
— Ехо? — пита плахо Елън.
Последното нещо, което очаква — защото е най-лошото, за което може да се сети като вариант — се случва. Някой отговаря.
— Здравей, Елън.
Това е познат глас, но тя все пак изкрещява, като че ли гласът може да й даде тази твърда повърхност, нещо материално, за което да се хване в мрака.
Но не става така. И когато вторият глас се разнася отново, Елън вече е убедена, че все пак май няма да напусне Айова.
36
Слънцето отдавна е залязло, но Филип не е сигурен, че това е хубаво. Мисли за дома, как ще се прибере вкъщи, как ще оцелее още десет дни тук. Мисли за това, което им каза Мал: че самолетът ще се върне да ги вземе от същото място, където ги остави, точно след две седмици. И с всяка крачка, с която взводът навлиза все по-навътре в пустинята, влачейки машините след себе си, Филип се изнервя и притеснява.
Не се ли отдалечават прекалено много от брега? Десет дни ще им стигнат ли, за да се върнат?
Ходим по-малко от един ден, казва си той. Стегни се.
Но как да го направи? Тук има толкова много невероятни образи… толкова много страхове.
Ядрен реактор. Токсично изтичане. Мъртви тела, болести и призраци. Невъзможни артефакти в пясъка; невъзможни идеи за мъже от други епохи, други войни; войници, замразени във времето, енергийни следи, докато правилният звук, правилната честота не разтърси мъртвите им кокали и не ги върне към живота.
И кой прави този звук? Кой ги призовава?
Филип поглежда надолу към копитата, които следват.
— Връща се — казва Дуейн и затиска ушите си с длани. Това напомня на Филип за това как Дуейн свири на барабани, потупвайки в ритъм с ръце.
Дуейн е прав. Звукът се е върнал.
И все пак… Далеч е. Настъпва и се изгубва отново назад. Така е било цял ден. Сякаш все още са на едно и също разстояние от източника му. Не са се доближили до него.
И все пак…
Пред Лавджой, в далечината, Филип вижда поредица от дюни, ъгъла на пустинята, като че ли бившият генерал е достигнал крайна точка, но не и задънена улица. Дюните са пет и на Филип му се струва, че са като вдигната ръка, която им казва да спрат.
Светкавица. Щайн прави снимка.
— Сенки — отбелязва Лари, забелязвайки чернотата в краката на Лавджой и Щайн. — Сянка.
— Брезентът? — пита Гриър.
Но Филип едва ги чува. Без да го осъзнава, е почнал да крачи в същия ритъм, с който са оставени следите от копитата. Краката му го водят към същия край.
— Вода — казва Филип, когато стига там.
Щайн прави друга снимка и светкавицата се отразява от тъмната повърхност.
— Какво беше това, Тонка?
Водата е дълбока и синя, толкова ярка, че гаси много жажди, и телесни, и емоционални, докато листата, ограждащи водния басейн, се полюшват от прохладния пустинен бриз, който Филип усеща за първи път, откакто са тук.
Зад него Лари и Гриър, Дуейн и Щайн говорят за мините. Говорят за дупки в пустинята, необозрими като черните дупки в Космоса.
Но Филип се взира втренчено във фигурата, която плува към него.
Къдрава коса, светла като на старата сервитьорка в „Рони" на Гранд Стрийт. Гъвкави пръсти, които го тласкат през водата, през повърхността, към Филип. Пръсти, способни да издават такива сладки звуци на китара.
— Здравей, Филип.
Филип вдига пръст, сочи към него, защото не знае какво друго да прави.
— Рос?
Зад него Лари казва нещо. Пита нещо Филип. Съветва го да бъде внимателен.
— Хайде, скачай — казва Рос. — Водата е фантастична. Тъй като слънцето е отчасти блокирано от дюните, Рос е отчасти в сянка. Под повърхността ръцете и краката му танцуват изкривено, правят движения сред невидимите вълни.
— РОС!
Филип никога в живота си не е изпитвал подобно неописуемо облекчение. Всички ужасни видения как казва на Рут Робинсън какво се е случило със сина й, цялата тъга, лудост и примирение са изчезнали.
Приближава се към своя приятел.
Раницата и оборудването да вървят по дяволите. Рос е в безопасност.
И плува.