Силата на звука се увеличава. Както и чувството за триумф у Филип. Преодолял е нещо, което някога му се е струвало невъзможно, немислимо, а сега се разкрива като просто непознато.
Вече познава звука. Вече почти го вижда. Сякаш се върти на забавен кадър, излива се в тестовата камера през черните тонколони: розово и бяло, лилаво и синьо, вихрушка, вълни, многоцветна пяна върху него.
Затваря очи.
Усмихва се.
Лошите мисли могат да почакат.
Засега е по-силен от звука.
И когато свършва, когато през отворената сребриста врата влизат двама санитари, които го гледат притеснено, несигурни какво е способен да направи физически, Филип се вглежда дълбоко в очите им, после се усмихва, защото не иска да ги предупреди, че възнамерява да направи нещо.
И че те биха могли да пострадат.
— Това си бе сериозно тичане — казва Джери, по-ниският от двамата.
После се появява Франсин, за да свали жиците, лентата и щипките.
Докато си върши работата, идва и генералът. Изтъняла черна коса.
Черен мустак. Набит като бик. Облечен така, все едно е на война.
— Редник Тонка — казва той. Предпазливост и гордост се смесват в очите му. — Има още нещо, което бихме искали да направиш за нас…
40
Лабиринт от безупречно дърво, мръсни подове и понякога ниско висящи крушки, които не светят. Филип включва фенерчето си, после го изключва. Престава да се ослушва за копита, после пак наостря уши.
Вземал е толкова много решения на сляпо, завил е толкова пъти, че ще му бъде невъзможно да се върне назад по стъпките си, но в момента не мисли за това. Мисли за Рос.
Гласове някъде отпред?
Спира.
Не. Но тук долу има шепот. Може би е просто вятър, в капана на това безумно мазе, а може би просто умът му чува разни неща, ехо от все по-неясния му напредък, ако може да използва тази дума, за да опише това, което прави, безразборното му пътуване, завоите, надеждите.
Мисли си за Рос във водата. Рос от миража. Чува как Гриър му го обяснява, сякаш е имал възможността да го направи:
Ако приемем, че сме прави и звукът е способен да призовава духовете на войници от миналото и ако предположим, че е в състояние да спира хода на колелото на историята, способен е да сложи край на човешката намеса и влияние… Защо тогава да не може да разтърси и нашата лична история? Защо да не може да функционира на философско ниво? Твърдиш, че си видял Рос да плува, нали? Но дали е така? Или звукът е призовал твоите собствени призраци и им е дал физическа форма…
Филип плъзга десния си крак, изпъва го, поти се, накуцва, включва фенерчето, изключва го. Пред себе си вижда още дърво, още пръст. Задънен край? Може би. Но той не смята така.
Схващаш ли? Навярно така би попитал Гриър. Ти също имаш своите лични призраци, Тонка. И са повече, не е само приятелят ти Рос. Имаш достатъчно духове вътре в себе си, за да напълниш цял хотел. И може би, като пробужда всички тези мъртви войници, звукът показва на нас, хората, на цялото човечество, каква гигантска глупост е това, този цикъл на войната. И може би, като обезврежда оръжията ни, звукът ни показва, че е способен не само да ПОКАЗВА, но и да ДЕЙСТВА. Възможно ли е да има войни в свят без оръжия? И може би, като те подвежда да видиш изчезналия си приятел, звукът ти позволява да осъзнаеш, че ти също не си в безопасност, Тонка. Личният ти модел на живот може да не звучи в същото темпо като войната, но също се върти и повтаря, както прави колелото на историята.
Поривът (нещо като вятър? звук?) вледенява мигновено Филип. Притиска се към стената.
Затаява дъх.
Тъй като тунелите са нарочно построени да бъдат проводници на ехо, Филип не е сигурен какъв е този звук. Няма изолация, няма конкретен шум, който започва и свършва някъде. Има само вълни, издигащи се, снижаващи се, прилив и отлив на… На какво?
На история?
Филип продължава. Невъоръжен. Уязвим е, знае го, и твърде близо до това, което би трябвало да е източникът на звука. А в този диапазон направо го е страх да си помисли как може да повреди ушите, главата, ума си.
Дали звучи в момента?
Филип спира. Светва с фенерчето.
На пет-шест метра пред него има дървена врата.
Стая?
Източникът.
Източникът?
Рос.
Този път Филип оставя фенерчето включено, докато се приближава към вратата. Нацепеното дърво изглежда истинско богохулство в сравнение със съвършената изработка на стените. На вратата няма дръжка. Няма прозорче. Няма рамка. Няма изтривалка отпред.