Тръгва внимателно, подпирайки се с една ръка на дясната стена, за да се чувства свързана с мястото, да се чувства част от един жив свят, на който някога бе имала доверие.
На първата врата има табела ТЕСТОВЕ. Елън пробва дръжката и открива, че вратата е отворена. Бута я навътре, затаява дъх, убедена, че това е моментът, в който лекарят ще я забележи, мигът, в който от тъмнината към нея ще се протегнат две ръце и ще я задушат, ще я хванат за врата и ще я дръпнат в стаята с надпис ТЕСТОВЕ, където ще й правят някакви неща, ще правят експерименти върху нея, ще я надрусат, ще я променят. Както бяха променили Филип.
Стаята е тъмна. Но не й се струва празна.
Влиза вътре, опипва стената и включва осветлението.
Първоначално заради цветовете си мисли за някаква картина. Или може би е нещо като рисунка, за първата рисунка, която бе направила за Филип.
Коза. На безкраен червен фон.
Тези цветове…
Това червено…
Въпреки че не бива да издава звук, Елън изкрещява.
46
Когато „Дейнс" се записаха като доброволци в армията, те го направиха, знаейки, че ще бъдат включени във военен оркестър. Нито един от тях не бе „армейски материал" по начина, по който бяха толкова много други момчета. Искаха да служат на своята страна, да допринесат за борбата срещу Германия и Япония, но вече мечтаеха в сънищата си за музика, представяха си се как свирят в толкова задимени барове, че публиката не може да види лицата им.
Сред тях нямаше нито един войник. И все пак… След дванайсет години… изгубил ориентация от спомени и движения, от призраци и звуци, Филип успява да открие този материал вътре в себе си.
Когато стига до подножието на стълбите и забелязва тънкия правоъгълник светлина в далечината, белега, който не може да се сбърка — за затворена врата на осветена стая — когато усеща, че някой е там, когато осъзнава, че някой си е у дома, Филип разбира с величествена яснота, че е в състояние да направи всичко, което се е очаквало някога от всички войници на армията на Съединените щати.
Страхът вече не го вцепенява.
И импулсът да действа е толкова основен за него, колкото и дишането.
Втурва се към светлината.
Въоръжен или не, ще убие човека, когото открие там.
47
Преди Елън да дойде в болницата, Филип бе минал по същите коридори без помощта на проходилка, патерици или дори бастун.
Справи се лесно с ключалката на вратата на стаята си. Той бе по-силен, отколкото лекарите и медицинските сестри осъзнаваха. Огледалото в банята на персонала потвърди това, което изопаченото отражение в стените на тестовата камера бе намекнало: не изглежда по-добре от деня, в който Елън бе доближила огледало близо до лицето му. Но разбира се, всъщност е важно вътрешното изцеление.
Също така се оказа лесно да избегне нощния персонал, тъй като повечето от тях предполагаха, че той е заключен на сигурно в стаята си, и никой не очакваше бившият войник, раненият музикант да се скита, да търси, обзет от отмъстителност, сам. Може би бяха подведени от самите себе си: те бяха успели да излекуват напълно потрошен и смазан човек, но въпреки това не се бяха отказали от конвенционалното мислене, според което пациент с толкова сериозни увреждания едва ли би могъл да стане от леглото и да се движи.
Но преди Елън да пристигне, Филип със сигурност се бе надигнал и бе почнал да се движи.
Санитарите Карл и Джери бяха пристигнали първи. Те влязоха бързо в стаята и се втренчиха вцепенени във Филип, сякаш бяха открили вампир в Десета стая. Опитаха се да говорят с него, като използваха думи, чиято цел бе да му подействат успокояващо. Но Филип почти не ги чуваше. А санитарите нямаха представа за реалната му сила.
Филип се опита да запази спокойствие, твърдо решен да изглежда заблуждаващо благовиден.
Използва Карл за атаката си (лошо наранената ръка на Филип се обви около врата на закръгления санитар) и обезвреждането на персонала бе толкова лесно, колкото се бе надявал.
Част от причината за успеха му — напълно го разбираше — бе, че те смятаха тестовата камера за напълно безопасно място. Но ги свари неподготвени най-вече защото не можеха да отгатнат мислите, които го изпълваха.
Все още не бе измислен рентген за откриване на яростта.
Две медицински сестри, двама лекари, мъже в костюми. Скот Малоуновци. Всички, които намери в кабинетите по протежение на втория коридор и в стаите с табели като ЛЕКАРСТВА и АНАЛИЗ.
След като ги заключи в тестовата камера, Филип спокойно отиде до апаратната. Поради знанията си за оборудването, звукозаписната и изобщо музикалната апаратура и понеже знаеше как да работи с най-сложните звукозаписни уреди, създавани някога (някои от които бе изучил в пустинята Намиб), не му бе трудно да пусне звука. Не му бе трудно и да го намери, тъй като от „Мейси Мърси" бяха надписали ролката като ТОНКА.