— Съжалявам, Филип.
— Знам откъде познавам този глас, Елън.
Но Елън няма представа за какво говори той. Няма как да знае, че Филип е прекарал часове наред в тази стая, опитвайки се да си припомни акцента, гласа, маниера на говорене.
— Не е било призрак от Втората световна война. Бил е той.
Спомня си името Роджър Кингман на войнишките медальони, висящи от врата на голия мъж. Гол, защото дрехите му са били взети; взети и износени; старият войник в коридора; бялата му брада, прикрита от жълтото шалче; достатъчно луд, за да разкаже на Филип собствената си история: двама музиканти в мината; единият задушава другия; другият остава долу.
Филип си спомня костюма, рогата и копитата, висящи в онази стая, на няколко хиляди години зад него.
Представя си един объркан, коварен човек. Човек, който обича да се преоблича.
Маскиран луд.
И какъв шанс има той да стигне до него? Да намери приятелите си? Да сложи край на всичко това, преди да е отишло твърде далеч?
— Колата ми е отвън — казва Елън. Слага ръка на раменете му. — Сигурен ли си, че можеш да се справиш с това?
— Да.
И за първи път от много време Филип усеща под себе си твърда земя, изобилната, богата почва, непогрешимата стабилност на Пътя.
ВТОРА ЧАСТ
52
Фенерчета, спални чували, ножове, слушалки, тапи за уши, вода, хляб, консерви, ботуши, одеяла, дълго бельо, чорапи, лента, ловни слушалки, ловни тапи за уши, пистолети. За всеки случай.
Момичето на касата поглежда лицето на Филип, сякаш той е чудовище.
Усмихва се нервно. Филип е мил, но безмълвен. Елън плаща за това, което са взели.
На паркинга, зад волана на колата си, Елън посочва плика, който Филип бе отворил, и пита:
— Какво е това?
— Бележки от правителството. Повече информация, отколкото ни даде секретарят Мал за предишните взводове, които са били изпратени в пустинята. Взех ги от главния лекарски кабинет. Търся името на Лавджой.
— Какво пише за него?
— Все още нищо. Продължавам да търся.
— Но ти смяташ, че той знае какво има там долу.
— Вярвам, че той знае кой е там долу. Но не и какво. И може би той също е бил толкова любопитен, колкото би бил всеки друг.
Понижен генерал. Останал в армията. Защо? Дали бе чакал нещо, точно тази мисия?
— Колелото на Гриър — казва Филип.
Връщане назад.
— Е, нека ти разкажа за колелата на Елън — казва Елън. — Нуждаят се от малко въздух.
Излиза от паркинга, прекосява улицата и отива в близката бензиностанция. Филип й помага да надуят гумите и може би шумът от въздуха или пък жужащият трафик от пътя го подсещат за звука. Мисли много за него.
Запитва се дали се завръща в Африка по правилните причини. Дали наистина го прави само заради приятелите си от групата?
Или също като човека, който живее там долу повече от двайсет години и е полудял от него, загубил чувството си за реалността заради него и е пропилял десетилетия от живота си… дали и Филип е привлечен по същия начин от звука?
53
Следващият полет до Йоханесбург е чак утре сутринта. Рано. В 5:10 часа. Тази вечер, в 21 часа, Филип пуска звука на Елън.
Тя е легнала на леглото в хотела, все още напълно облечена. Ръцете й са скръстени на корема.
— Мисля, че трябва да седнеш — казва той. Елън сяда, но в очите й има страх.
Използвайки ролките, които бе взел от апаратната в тестовата камера, Филип зарежда плячката си, ръчния магнетофон, взет от лекарския кабинет. Представя си как мъжете от правителството са повръщали един върху друг, докато са слушали звука.
Сега, когато всичко е готово, той прекосява стаята и целува Елън. Бяха говорили за това надълго, по пътя към летището, на опашката за билети, по пътя към хотела. Ако Елън щеше да идва с него в пустинята, тя трябваше да знае как звучи.
— Две минути — казва той. — И ще те заболи.
Елън кимва. Изглежда изключително красива. Бледа и спокойна.
— Готова ли си? — пита Филип.
— Не.
— Не?
— Направи го. Пускай го.
— Обичам те — казва Филип.
— Почакай. Какво?
— Обичам те.
— Казваш това сега? Точно сега? И след малко ще ме накараш да повърна?
Филип се усмихва. Но се притеснява за нея. Натиска копчето и пуска записа. Излиза от хотелската стая.
Навън, на балкона, поглежда самолетните билети. Имат прекачване. Пет часа път до Балтимор, с три часа престой на летището там. После два часа до Атланта. Няма да напуснат Америка чак до 19 часа. Утре.