Филип поглежда през паркинга. Изучава колите.
Всяка от тях може да е на правителството.
Всяка от тях може да ги следи.
От Атланта им предстоят петнайсет часа до Йоханесбург. Цивилният полет ще бъде различен в почти всяко отношение от този, с който бе пътувал преди шест месеца и половина.
Приближава билетите още повече към очите си и този път оглежда пръстите, които ги държат. Лошо наранени, петнисти, променени завинаги.
Под него, в двора на хотела, има вестникарска сергия. Филип може да прочете челните заглавия от мястото си.
ЗВУЧИ КАТО ВОЙНА.
Обръща се към вратата на стаята. Завесите са дръпнати. Изучава отражението си в прозореца. Има нещо подходящо в новото лице, което отвръща на погледа му.
Отвъд отражението му приглушеният стон на Елън прониква през затворената врата на хотелската стая.
Чува я как се дави, чува я как повръща. Освен това тя говори; неразбираеми срички, тихо, сякаш говори забавено, неестествено проточено.
Спомня си шума от скърцането на стълбите, майка му, която идва да го повика за вечеря.
Филип, каза му тя веднъж, поставяйки ръка на рамото му. Някой ден ще станеш велик музикант.
Откъде си сигурна? Той отчаяно искаше думите й да са истина.
Защото те е грижа за звука, който създаваш.
Филип прибира билетите в джоба си и влиза в хотелската стая.
Елън е на килима, прежълтяла е цялата, повръща между ръцете си.
Филип натиска копчето и спира звука.
Чака.
Когато се изправя, Елън изтрива устата си с кърпичка. Минават няколко минути, преди да проговори.
— Направо нямам търпение да го чуя на място — казва тя. Но шегата й е само наполовина смешна.
Филип сяда до нея, прегръща я и отново й казва, че я обича.
По-късно се любят за първи път. Елън му бие инжекция, преди да го направят. Без лекарството той не може да се движи. Без тях тялото му е дишаща рентгенова снимка.
Същата вечер, след като заспива, Елън сънува Филип, който стои в хотелската стая, в мрака. Сънува, че той изглежда ужасно; синините му са направо черни; костите са разцепили кожата му. В съня си тя става и се втурва към банята, взема още от лекарството, инжектира го. После бавно, постепенно, тялото и лицето му отново стават такива, каквито са били по-рано. Когато той отново идва на себе си, тя казва:
Някой ден лекарството ще свърши.
Той кимва.
Знам.
54
На полета до Балтимор всички пушат. Мъглявината напомня на Филип за мъглата на мястото, където Атлантическият океан се среща с пясъка на Намиб. Ако присвие очи, може да реши, че е там. Може да чуе Рос да говори за стоте хиляди долара, може да чуе как Дуейн се оплаква за обърканите кабели и какъв е най-добрият начин да ги увие. Щайн прави снимка на Лари, който държи макарата и казва: „Ще ловим звук. Това е нашият капан!". Гриър проучва ландшафта и разказва как има доказателства, че пустинята Намиб е домът на „най-ранния човек" и че толкова пусто, толкова голямо открито пространство със сигурност пази древни тайни.
И Лавджой.
Лавджой, който винаги стоеше настрана от другите, втренчен в далечината, но вероятно никога случайно. Филип мисли много за Лавджой.
След като се приземяват и прибират багажа си, Филип казва на Елън, че ще се върне веднага. Оставя я в чакалнята, където ще чакат до следващия им полет, и се насочва към тоалетните. Зад тях са телефоните.
Звъни вкъщи.
Майка му вдига телефона.
— Мамо — казва Филип. — Жив съм.
55
Тъй като Филип разказва много за миналото, за духовната енергия и за това, че звукът и неговата честота могат да призовават призраци в реалността, Елън мисли постоянно за дъщеря си.
Не може да се въздържи. И не иска да се въздържа. Полетът от Атланта до Йоханесбург е над петнайсет часа и Елън съзнателно избира да прекара това време, мислейки за Джийн. Когато се настаняват на местата си, на всеки пътник бе дадена пощенска картичка. Стюардесите предложиха всеки пътник да напише на картичката си преживяванията си по време на полета. Биха могли да я изпратят от летището в Йоханесбург. Да накарате приятелите си у дома да завиждат, казва един от пилотите, преди да намигне на Елън.
Сега мнозина от пътниците правят точно това; потънали в мислите си, погълнати от наблюденията си, чудейки се какво да кажат, как да опишат храната (омари), седалките (не се отпускат назад толкова, колкото на други самолети) и другите пътници (много дим! И човекът до мен хърка!). Елън пише на дъщеря си.