Елън вече не се вижда в метронома и Филип разбира, че тя се е строполила напълно на пода и усеща това, което той бе изпитал в деня, в който доктор Сандс бе изтрещял и го бе инжектирал с лекарството.
Филип поглежда към нарисуваната коза на барабана над него. Отблизо самият барабан изглежда различно; тапа в гърлото на бутилка.
Сякаш има още открито пространство зад него.
— Това, което ти трябва — казва той, — е одеяло в тази каса.
Изправя се. Дали мъжът вижда барабана? Елън вижда ли го?
Филип се опитва да го размести, да измъкне корковата тапа.
— Седни.
— Какво има зад него?
— Ще заглуши звука, ще му придаде повече концентрация. СЯДАЙ!
Филип чува тропота на копита по дървото.
После червеният цвят се отразява в метронома, както и бялата полюшваща се брада и влажни очи, изгубени във възрастното лице. Усеща тънка, но силна ръка на рамото си и си мисли, че майка му го докосва и разтърсва, докато той търси мястото вътре в себе си, центъра на всичко, след като гамите са изсвирени и упражнението е приключило, в онази магическа минута на сътворение, минутата, когато Филип се чувства свободен.
Мъжът сграбчва дръжката на барабана и той се превръща в рисунка, закачена на стената, после отново в барабан.
Отблизо старият мъж изглежда още по-стар. По-мъртъв дори, отколкото когато се бе преструвал на призрак.
Филип поглежда към пианото и изражението на стареца се променя, сякаш току-що е осъзнал, че е в грешната стая, прекалено близо до източника на звука.
Сътворение. Открил го е.
Мъжът се обръща бързо, за да излезе. Филип го сграбчва за китката.
С новопридобитата си сила, силата на лекарството, стиска здраво стареца.
После, все така стоящ, все така стиснал неумолимо крехката китка, засвирва собствената си песен.
С една ръка.
„Бъди тук".
Чува стенанията на Елън. Усеща яростната мълниеносна атака на заливащия го звук. Но не затваря очи.
Вижда как мъжът в червено се сплесква като канче, толкова внезапно, че изглежда като отнесен от вятъра или от внезапно раздвижило се огромно търкалящо се колело.
Елън е просната на една страна на пода.
Филип отива при нея. Тя му сочи към барабана.
— Той… крие… нещо…
Но Филип вече го знае.
Връща се до пейката пред пианото, покатерва се върху нея и сваля барабана от стената.
Зад него има тунел. И от тунела се чуват гласове, носещи се като естествено плоско ехо, гласовете на хора, които го зоват, които са разпознали песента, която е изсвирил.
61
Страната на чудесата я няма вече. „Дейнс" си имат ново студио, далече от центъра. По-скоро е стая всъщност, която някога е била използвана за офис, но сега в нея са струпани барабаните на Дуейн, усилвателят на Лари и синята китара на Рос. Пианото на Филип е долепено до далечната страна, така че той трябва да мине покрай останалите, когато иска да седне, готов да засвири.
Никой в Детройт не знае за това място. И момчетата поглеждат през рамо, когато пристигат, когато влизат през входната врата, докато се питат: „Днес ли е денят, в който правителството на Съединените американски щати ще ни открие? Това ли ще е денят, в който ще ни отведат до подобна незабележима стая, в която обаче няма да има инструменти за свирене? Това ли ще е денят, в който ще ни разпитват, докато ни пречупят?".
Филип поддържа контакт с Щайн и Гриър, но и това също го правят тайно, скришом от всички.
Платени телефони далече от града. Кратки, лаконични разговори.
А вече и те не им се струват необходими.