Джоди отвори кутията за закуска и пусна в нея първия си улов. Продължи нататък с леко прегъващи се колена и свити рамена; босите му крака пристъпваха внимателно и безщумно. В лявата си ръка държеше дълга сива пушка. Храсталаците край пътя се раздвижиха от нахлуването на ново, неочаквано население — сиви! тигри и сиви мечки. Ловът беше много добър, защото докато стигна на кръстопътя при закованата на кол пощенска кутия, той беше Г уловил още два бодливи гущера, четири тревни гущерчета, едно синьо змийче, шестнадесет жълтокрили скакалеца, а изпод един камък — кафяв, влажен трион. Цялата сбирка се блъскаше по тенекето на кутията за закуска.
На кръстопътя пушката се изпари, а тигрите и мечките по склоновете на хълма се стопиха. Дори измъчените мокри същества в кутията за закуска престанаха да съществуват, защото малкото червено знаменце от метал на пощенската кутия стърчеше нагоре, което значеше, че вътре има някаква пощенска пратка. Джоди остави своята кутия на земята и отвори пощенската. Имаше един каталог от „Монгомери уард“12 и един брой „Салинас уикли джърнъл“13. Той затръшна вратичката, взе кутията за закуска, превали с подтичване билото на хълма и се спусна в долинката на ранчото. Изтича край обора, край разтурената копа сено, край бараката и кипариса. Втурна се през предната мрежеста врата в къщи и извика:
— Мамо, мамо, дошъл е каталог.
Мисис Тифлин беше в кухнята и сипваше с лъжица пресечено мляко в една памучна цедилка. Тя заряза работата и изплакна ръце на чешмата.
— Ела в кухнята, Джоди. Тука съм.
Той се втурна в кухнята и шумно хвърли кутията си на умивалника.
— Ето го. Може ли да го отворя, мамо?
Мисис Тифлин взе отново лъжицата и пак се захвана с изварата.
— Да не го загубиш, Джоди. Баща ти ще иска да го види. — Тя обра докрай млякото с лъжицата и го изсипа в цедилката. — О, Джоди, баща ти искаше да те види, преди да почнеш работа. — Тя отпъди една муха, която летеше над цедилката за извара.
Джоди затвори разтревожено каталога.
— Какво, мамо?
— Защо никога не си отваряш ушите? Казах, че баща ти иска да те види.
Момчето постави внимателно каталога на полицата до умивалника.
— Ти дали… да не съм направил нещо?
— Все си гузен. Какво си направил? — засмя се мисис Тифлин.
— Нищо, мамо — каза неуверено Джоди. Но не можеше добре да си спомни, пък и никой не знаеше предварително какво може да се сметне за престъпление.
Майка му закачи пълната цедилка на един гвоздей, откъдето тя можеше да се оцежда в умивалника.
— Каза само, че иска да те види, когато се върнеш в къщи. Някъде към обора е.
Джоди се обърна и излезе от задната врата. Когато чу майка си да отваря кутията и да се задъхва от гняв, той си спомни поразително ясно съдържанието й и затича към обора, като съзнателно не се вслушваше в гневния глас, който го викаше откъм къщата.
Карл Тифлин и Били Бък, ратаят, се бяха облегнали върху оградата на долното пасище. И двамата мъже бяха стъпили с единия крак на най-ниската греда и се облягаха с лакти на най-горната. Бавно и безцелно разговаряха. В пасището половин дузина коне пощипваха със задоволство сладката трева. Кобилата Нели бе опряла гръб на портата и чешеше задницата си в здравия кол.
Джоди неспокойно се примъкна по-наблизо. Влачеше крака, да създаде впечатление на невинност и безгрижие. Когато стигна до двамата мъже, и той сложи крак на най-долната греда от оградата, облегна лакти на втората и също като тях се загледа към пасището. Двамата мъже го погледнаха.
— Исках да те видя — каза Карл със строгия тон, определен само за деца и животни.
— Да, сър — каза виновно Джоди.
— Били ми каза, че си се грижил добре за понито, преди да умре.
Във въздуха не миришеше на наказание. Джоди стана по-смел.
— Да, сър, грижех се.
— Били ми каза, че се отнасяш добре и търпеливо с конете. Джоди изпита внезапно, топло чувство на приятелство към ратая.
— Много добре беше обучил понито — вмъкна Били. След това Карл Тифлин стигна постепенно до най-същественото.
— Би ли работил, за да получиш друг кон? Джоди потръпна.
— Да, сър.
— Добре, слушай тогава. Били казва, че за да станеш добър познавач на коне, най-добре ще е да отгледаш едно жребче.
— Няма друг начин — прекъсна го Били.
— Слушай сега, Джоди — продължи Карл. — Джес Тейлър от планинското ранчо има един красив жребец, но тая работа ще струва пет долара. Ще дам парите, само че ще трябва да ги отработиш през лятото. Ще го сториш ли?
Джоди почувствува, че сърцето му се свива.