Настроението на Нели веднага се промени. Тя изведнъж стана кокетно женствена. Щипна с устни изпънатата му шия. Завъртя се и се отърка о него. Джоди стоеше полускрит в храсталака и наблюдаваше. Чу зад себе си стъпките на кон, но преди да успее да се обърне, една ръка го хвана за презрамките и го повдигна от земята. Джес Тейлър сложи момчето до себе си на коня.
— Можеше да те убие — каза той. — Понякога Съндог става злобен дявол. Скъса въжето и разби портата.
Джоди застана кротко, но след миг извика:
— Ще я нарани, ще я убие. Разкарай го! Джес се захили.
— Нищо няма да й стане. А пък ти най-добре слез и върви за малко в къщи. Може да случиш някое парче баница.
Но Джоди поклати глава.
— Тя е моя, и жребчето ще бъде мое. Аз ще си го отгледам. Джес кимна утвърдително.
— Да, не е лошо. Карл върши умни работи понякога.
След малко опасността премина. Джес свали Джоди от седлото а после хвана жребеца за скъсания повод. Препусна напред, а Джоди го последва, като водеше Нели.
Джоди си тръгна за къщи, едва след като откопча забодените с карфица пет долара и след като изяде две парчета баница. Нели го следваше кротко. Беше толкова кротка, че Джоди се качи на един пън и я язди през по-голямата част от пътя към дома.
Петте долара, с които баща му го бе подпомогнал, закрепостиха Джоди в края на пролетта и през цялото лято. Когато окосиха сеното, той води сеносъбирачката, а когато пристигна машината за балиране, пак той подкарваше въртящия се в кръг кон, който пресоваше балите. В допълнение Карл Тифлин го научи да дои и му повери една крава, така че денонощно му се възлагаха все нови задачи.
Дорестата кобила Нели скоро доби самодоволен вид. Когато се разхождаше сред пожълтяващите хълмове или вършеше някаква лека работа, бърните й бяха дръпнати във вечна, безсмислена усмивка. Движеше се бавно, спокойно и важно като царица. Когато я впрягаха с друг кон, Нели теглеше равномерно и невъзмутимо Джоди ходеше да я гледа всеки ден. Изучаваше я с критичен поглед, но не виждаше никакви промени.
Един следобед Били Бък облегна до стената на обора многозъбата вила за тор. Отпусна колана си, напъха ризата в панталона отново пристегна колана. Взе една от малките сламки, затъкнат в корделата на шапката му, и я сложи в ъгъла на устата си. Когато ратаят излезе от обора, Джоди, който помагаше на голямото сериозно куче Дъбълтри Мът да изрови един лалугер, се изправи.
— Хайде да отидем да хвърлим едно око на Нели — предложи Били.
Джоди веднага тръгна с него. Дъбълтри Мът се обърна и ги изгледа през рамо; след това започна ожесточено да рови, като ръмжеше, и леко, остро излайваше, за да покаже, че лалугерът всъщност е вече уловен. Когато отново обърна глава, погледна през рамо и видя, че нито Джоди, нито Били се интересуваха какво става, той изскочи неохотно от дупката и ги сподири нагоре по хълма.
Дивият овес зрееше. Класовете се навеждаха от тежестта на зърното, а тревата беше толкова суха, че шумолеше, когато Джоди и Били минаваха през нея. Насред пътя нагоре по хълма видяха Нели! и стоманеносивия кон Пит да пощипват класовете на дивия овес. Когато се приближиха, Нели ги погледна, присви уши и непокорно заклати глава. Били отиде до нея, сложи ръка под гривата й и започна да я гали по шията, докато ушите й щръкнаха отново и тя нежно го щипна по ризата.
— Мислиш ли, че наистина ще си има конче? — попита Джоди.
Били запретна с пръсти клепките на кобилата. Опипа долната й бърна и черните, вкоравели пъпки на вимето.
— Няма да се изненадам — каза той.
— Ама никак не се е променила. Вече три месеца стават. Били търкаше с юмрук плоското чело на кобилата, а тя пръхтеше от удоволствие.
— Казах ти, че ще ти омръзне да чакаш. Трябва да минат пет месеца, преди да се забележат първите признаци, а най-малко осем месеца ще минат, преди да роди кончето — горе-долу през януари.
Джоди дълбоко въздъхна.
— Доста дълго е, нали?
— А след това трябва да минат още около две години, преди да можеш да го яздиш.
— Дотогава ще бъда вече голям — извика отчаяно Джоди.
— Аха, ще бъдеш старец — каза Били.
— Какъв цвят, мислиш, че ще има кончето?
— Никога не може да се каже. Жребецът е черен, а майката — дореста. Кончето може да бъде черно, доресто, сиво или пък на петна. Не може да се каже. Понякога черна майка може да роди бяло конче.
— Надявам се, че ще бъде черно, и при това жребче.
— Ако е жребец, ще трябва да го кастрираме. Баща ти няма да позволи да имаш жребец.
— Може и да ми позволи. Бих могъл да го науча да не бъде зъл — каза Джоди.
Били облиза устни и сламката, която беше в ъгъла на устата му, сега се премести към средата.