Ето понякога през нощта обитателите на ранчото, сгушени в своите легла, чуват навън тропот от копита.
— Това е Джоди, яхнал Демона. Пак е тръгнал да помага на шерифа — казват те.
А после… Златист прах изпълва въздуха над арената за родео14 в Салинас. Говорителят съобщава имената на състезателите по улавяне с ласо. Когато Джоди тръгва, яхнал черния си кон към старта, другите състезатели се прощават с първото място, защото е добре известно, че Джоди и Демон могат да хванат с ласо, да свалят на земята и да овържат някое младо говедо много по-бързо, отколкото биха могли да го сторят двама души. Джоди не е вече момче, а Демон не е кон. Двамата съставляват някакво величествено единство. А след това…
Президентът им пише и ги моли да помогнат да бъде заловен един бандит във Вашингтон.
Джоди се настани удобно в тревата. Малката струйка вода бълбукаше в зеленясалото корито.
Годината минаваше бавно. На няколко пъти Джоди с отчаяние смяташе кончето си за загубено. У Нели нямаше никаква промяна. Карл Тифлин все още я впрягаше в една лека количка, а тя дърпаше и сеносъбирачката, когато прибираха сеното в обора.
Мина и лятото, и топлата, светла есен. След това започнаха да се въртят над земята безумните утринни ветрове, застудя, а отровният бръшлян почервеня. В една септемврийска утрин, след като Джоди закуси, майка му го повика в кухнята. Тя наливаше вряла вода в кофа със сухи трици и ги бъркаше, докато най-сетне станаха на каша, от която се вдигаше пара.
— Какво, мамо? — попита Джоди.
— Гледай как го правя. От днес нататък ще трябва да го правиш през ден.
— Но какво е това?
— Топла ярма за Нели. Ще й бъде от полза. Джоди потърка челото си с юмрук.
— Тя добре ли е? — попита той плахо.
Мисис Тифлин остави чайника и разбърка ярмата с дървена бъркалка.
— Добре е, разбира се, само че отсега нататък ще трябва повече да се грижиш за нея. Ето, занеси й тая закуска.
Джоди взе кофата и се втурна надолу край бараката и обора, а тежката кофа го удряше по колената. Намери Нели да си играе с водата в коритото за водопой; правеше вълни и така отмяташе глава, че разплискваше вода по земята.
Джоди се прекатери през оградата и сложи кофата с димящата ярма до кобилата. След това се отдръпна, за да я огледа. И видя, че е променена. Коремът й беше надут. Когато се движеше, краката й едва допираха земята. Тя зарови нос в кофата и излапа горещата яРма. Щом свърши, тя си поигра, като буташе с нос кофата по земята, а после пристъпи кротко към Джоди и потърка глава о него.
Били Бък излезе от стаята, където държаха седлата, и се приближи.
— Бързо върви, щом тръгне веднъж, нали? — Изведнъж ли стана така?
— О, не, просто за известно време не си се вглеждал в нея. — Той обърна главата на кобилата към Джоди. — Много кротка ще бъде. Погледни колко са кротки очите й! Някои кобили стават зли, но когато са кротки, са много добри.
Нели пъхна глава под ръката на Били и потърка шията си между ръката и тялото му.
— Сега ще трябва да бъдеш много мил към нея — каза Били.
— Колко още ще трае? — попита Джоди със затаен дъх. Мъжът преброи пипнешком на пръсти.
— Около три месеца — каза той гласно. — Не може да се определи точно. Понякога е точно единадесет месеца, но може да стане и две седмици по-рано или месец по-късно, без някой да пострада.
Джоди гледаше втренчено в земята.
— Били — започна той нервно, — Били, ще ме повикаш, когато се ражда, нали? Ще ме пуснеш и аз да стоя там, нали.
Били захапа със зъби крайчеца на ухото на Нели.
— Карл разправя, че иска да почнеш от самото начало. Това е единственият начин да се научиш. Никой нищо не може да ти каже. Също както моят старец постъпи с одеялото под седлото. Беше държавен доставчик на продукти, когато бях колкото тебе, и аз му помагах по малко. Един ден оставих гънка на одеялото под седлото и кожата на коня се протърка. Моят старец никак не ми се кара. Но на следващата сутрин ме оседла с двадесет килограмово седло. Трябваше да водя коня и да нося седлото на гръб в най-големия пек през цялата проклета планина. Едва не ме уби, но никога вече не оставях гънки по одеялото. Не можех. Оттогава през целия си живот, винаги когато слагам одеяло, усещам седлото на гърба си.