— Джоди, какво правиш там?
Джоди се отдръпна и извърна жален поглед нагоре, към гнездото в сеното, където лежеше Били.
— Мислиш ли, че нищо й няма?
— Нищо й няма, разбира се.
— Нали няма да позволиш да стане нещо лошо, Били, съвсем сигурно, нали?
Били изръмжа надолу към него:
— Казах ти, че ще те извикам и ще те извикам. А сега се връщай в кревата и престани да безпокоиш кобилата. Достатъчно работа си има и без ти да й висиш над главата.
Джоди се сви от уплаха, защото никога не бе чувал Били да говори с такъв тон.
— Реших само да дойда да погледна — каза той. — Събуди се.
Гласът на Били поомекна.
— Добре, върви да лягаш. Не искам да я безпокоиш. Казах че ще се погрижа да имаш добро конче. Хайде, върви сега!
Джоди бавно излезе от обора. Загаси фенера и го постави на полицата. Нощната тъмнина и ледената мъгла се блъснаха в и го обгърнаха. Искаше му се да вярва на всичко, което казва Били, както му вярваше, преди да умре понито. Мина малко време преди заслепените му от слабата светлина на фенера очи да да различат нещо. Влажната земя смрази босите му крака. Накацалите по кипариса пуйки изгъргориха леко от уплаха, а двете кучета изпълниха дълга си, втурнаха се с лай навън, защото мислеха, че под дървото се промъкват койоти.
Когато минаваше през кухнята, Джоди се препъна в един стол. Карл извика от спалнята:
— Кой е? Какво става там?
А мисис Тифлин каза сънливо:
— Какво става, Карл?
В следващия миг Карл излезе от спалнята със свещ в ръка и откри Джоди, преди той да успее да си легне.
— Какво правиш навън? Джоди срамежливо се извърна.
В душата на Карл за миг гневът, че са го събудили, се пребори с одобрението.
— Слушай — каза най-после той. — По тия места няма човек, който да разбира от кончета повече, отколкото Били. Остави на него тази работа.
От устата на Джоди се изтръгна:
— Но понито умря…
— Стига си го обвинявал за това — каза строго Карл. — Ако Били не може да спаси някой кон, значи, че конят изобщо не може да бъде спасен.
Мисис Тифлин извика:
— Накарай го да си обърше краката и да ляга, Карл. Утре цял ден ще му се спи.
На Джоди му се стори, че току-що бе затворил очи, когато го разтърсиха силно за рамото. До него стоеше Били Бък с фенер.
— Ставай! — каза той. — Побързай! — Били се обърна и излезе тичешком от стаята.
Мисис Тифлин извика:
— Какво става? Ти ли си, Били?
— Да, госпожа.
— Дойде ли й времето на Нели?
— Да, госпожа.
— Добре тогава, ще стана и ще стопля малко вода, в случай, че ти дотрябва.
Джоди толкова бързо навлече дрехите си, че излезе от задната врата, преди люлеещият се фенер на Били да бе изминал половината път до обора. По билото на планината се виждаше блясъкът на зората, но в долината на ранчото още не бе проникнала светлина. Джоди изтича като обезумял след фенера и догони Били точно когато той стигна до обора. Били закачи фенера на един гвоздей до клетката и свали синята си дочена дреха. Джоди видя, че под нея имаше само риза без ръкави.
Нели стоеше изправена, неподвижна, вдървена. Цялото й тяло се сви от болка. Спазмата премина. След няколко мига отново започна и пак премина. Били нервно измърмори:
— Нещо не е в ред. — Голата му ръка изчезна. — О, божичко — каза той. — Не е наред.
Спазмата отново се появи и този път Били се напъна; мускулите по ръката и рамото му изпъкнаха. Дърпаше силно, по челото му избиха капки пот. Нели изпищя от болка. Били мърмореше:
— Не е както трябва. Не мога да го обърна. Съвсем не е както трябва. Съвсем наопаки е.
Той вторачи сърдито очи в Джоди. Внимателно, съвсем внимателно пръстите му поставиха диагнозата. Бузите му се изпънаха и посивяха. Една минута, която продължи много, той гледа въпросително Джоди, който се бе отдръпнал от клетката. След това Били пристъпи към полицата под отвора за тор и с влажната си дясна ръка взе един чук за подковаване.
— Излез навън, Джоди! — каза той.
Момчето стоеше неподвижно и тъпо се вглеждаше в него.
— Излез вън, казвам ти! Ще стане късно! Джоди не помръдна.
Тогава Били бързо отиде до главата на Нели.
— Обърни се, дявол да те вземе, обърни се!
Този път Джоди се подчини. Обърна глава. Чу Били прегракнало да шепне в клетката. После чу кухия шум на смачкана кост. Нели остро изцвили. Джоди погледна назад и успя да види как чукът втори път се издига и се стоварва върху плоското чело. Нели тежко падна настрана и известно време трепереше.
Били скочи към издутия корем. Големият джобен нож бе в ръката му. Той издърпа кожата и вмъкна в нея ножа. С усилие разряза коравия корем. Въздухът се изпълни с миризма на топли, живи вътрешности. Другите коне се дърпаха от веригите, цвилеха и ритаха.