Били хвърли ножа. Двете му ръце потънаха в ужасната разкъсана дупка и измъкнаха голям бял вързоп, от който капеше. Зъбите му разкъсаха булото. През разкъсаното място се подаде черна главичка, и гладки, влажни ушички. С шумно бълбукане някой пое възДух, после още веднъж. Били свлече булото, намери ножа и отряза пъпната връв. За миг задържа черното конче в ръцете си и се загледа в него След това прекоси бавно и го положи на сламата в краката на Джоди.
От лицето, ръцете и гърдите на Били капеше нещо червено. Тялото му тръпнеше, а зъбите му тракаха. Гласът му се бе загубил; говореше с прегракнал шепот.
— Ето ти твоето конче. Бях ти обещал. Ето ти го. Трябваше Така да постъпя… трябваше. — Той спря и погледна през рамо в клетката. — Върви да донесеш топла вода и гъба — пошепна той. — Измий го и го подсуши, както би сторила майка му. Ще трябва да го храниш от ръка. Но твоето конче дойде, както ти го обещах. Джоди се вгледа глупаво във влажното, задъхващо се конче. То протегна брадичка и се опита да повдигне глава. Безизразните му очи бяха тъмносини.
— Дявол да те вземе — извика Били, — ще отидеш ли за вода? Ще отидеш ли?
Тогава Джоди се обърна и тичешком излезе от обора в утринната светлина. Болеше го всичко от гърлото до стомаха. Краката му бяха вдървени и натежали. Опита да се зарадва на конче то, но окървавеното лице и неспокойният уморен поглед на Били Бък се рееха във въздуха пред него.