Илюстрация: Чревни вили, микровили и гликокаликс.
Последното смаляване на храната, която поемаме, се случва в тънкото черво. Съвсем в началото в стената му има малко отворче - папила. Тя леко напомня на слюнчените пъпчици, но е по-голяма. През този миниатюрен отвор храносмилателните сокове се разпръскват върху химуса. Веднага щом хапнем нещо, те започват да се образуват в черния дроб и в панкреаса и след това биват доставяни до палилата. Имат същите съставки като перилните препарати и верото от супермаркета: храносмилателни ензими и разтворители на мазнини. Перилните препарати действат срещу лекета, защото, така да се каже, изсмукват от дрехите мазни, съдържащи белтъчини или захарни субстанции и ги отнасят с отпадъчните води. Това е горе-долу същото като случващото се в тънкото черво. Тук обаче се разтварят огромни парчета белтъци, мазнини и въглехидрати, за да отидат в кръвта през чревната стена. Едно парченце ябълка вече не е парченце ябълка, а хранителен разтвор от милиарди, от билиони богати на енергия молекули. За да може да бъдат поети всичките, е нужна доста голяма повърхност - седем километра дължина биха свършили работа. Освен това съществуват и защитни буфери за случаите, когато в червото има възпаления или сме си лепнали стомашен грип.
Във всяка власинка на тънкото черво се намира миниатюрен кръвоносен съд. Той се храни с резорбираните молекули. Всички малки кръвоносни съдове на тънкото черво се вливат в черния дроб, който проверява храната за вредни вещества и отрови. Опасното може да бъде унищожено още тук, преди да премине в големия кръг на нашето кръвообращение. Ядем ли твърде много, тук се образуват първите енергийни депа. От черния дроб хранителната кръв потича директно към сърцето. Оттук тя бива изтласкана с голяма сила към многото клетки на тялото. Да вземем следния пример: Една захарна молекула кацва на кожна клетка в дясното гръдно зърно. Тук тя бива приета и „изгорена“ с кислород. Вследствие на това се получава енергия, необходима за поддържането на живота на клетките, и като вторични продукти се образуват топлина и мънички количества вода. Като цяло същото се случва с множество малки клетки едновременно, така че температурата ни постоянно е от 36 до 37 градуса.
Главният принцип на нашия енергиен метаболизъм е прост: за да може една ябълка да узрее, природата изразходва енергия. Ние, хората, от друга страна, надробяваме ябълката и след това я изгаряме до молекулно ниво. Освободената отново при този процес енергия използваме, за да живеем. Всички органи, които произлизат от чревната тръба, могат да ни доставят гориво за клетките. И дробовете не правят нищо друго, освен при всяко вдишване да поемат молекули. В такъв случай „поемам си дъх“ означава нещо от сорта на „приемане на газоподобна храна“. Една значима част от теглото на тялото ни се получава чрез вдишаните атоми, а не само чрез чийзбургери. Растенията даже образуват голямата част от теглото си от въздуха, а не от земята... Все пак се надявам, че с това не съм поднесла поредната идея за диета на някое женско списание.
И така, във всички органи влагаме енергия - и чак в тънкото черво получаваме нещо в замяна. Именно това прави храненето толкова благодарно занимание. Но не е възможно веднага след последната хапка да се очаква енергиен тласък. Де факто много хора след ядене са изморени. Пък и храната все още изобщо не е достигнала до тънкото черво, а се е забила в храносмилателни подготовки. Глада, разбира се, вече го няма, защото стомахът се е разтегнат чрез храната, но си оставаме все така отпуснати както преди храненето и ни се налага да съберем още допълнителна сила за енергоемкото смесване и раздробяване. При това през храносмилателните органи протича голямо количество кръв. А според много учени мозъкът се изморява от недостатъчно оросяване.
Един от моите професори каза по темата: „Ако цялата кръв от главата отидеше в корема, бихме били мъртви или в безсъзнание“. Всъщност има и други възможни причини за усещането на умора след хранене: определени сигнални вещества, които отделяме при ситост, са в състояние да стимулират мозъчни области, които ни изморяват. И така, умората може би пречи на работата на мозъка, но тънкото черво във всички случаи я смята за супер. То може да работи най-ефективно, когато сме приятно отпуснати. Тогава има на разположение най-много енергия и кръвта не е пълна със стресови хормони. Спокойният, четящ книги човек е по-успешен в храносмилането от напрегнатия топ-мениджър.