Сега би трябвало да е станало по-ясно защо имаме сляпо черво - съответно апендикс. Но защо ли там виси такова едно неугледно дебело черво? Храната вече е приета, няма нужда от никакви власинки - и какво изобщо иска да прави чревната флора с несмилаемите остатъци? Дебелото черво не лъкатуши. То се увива като дебела рамка на картина около външната страна на тънкото черво. Това, че го наричаме „дебело“, за него не е обида. За своите задачи то просто има нужда от повече пространство.
Който правилно използва ресурсите си, преживява и в трудни времена. Точно това е мотото на живота на нашето дебело черво. То си оставя време и смила всичко до основи, докрай. Междувременно тънкото черво може вече да е поело храната от второто или от третото ядене, но дебелото черво не се оставя да бъде объркано от този факт. Остатъците от храната се обработват съвестно в продължение на шестнайсет часа. При това се усвояват вещества, които иначе биха се изгубили в бързината: важни минерали, като калций, могат да бъдат резорбирани едва тук. Чрез старателната екипна работа на дебелото черво и на чревната флора получаваме допълнителна доза богати на енергия мастни киселини, витамин К, витамин В12, тиамин (витамин В1) и рибофлавин (витамин В2). Те са от полза за много неща, като например съсирване на кръвта, здрави нерви или предпазване от мигрена. На последния метър от червото нивата на водата и на солта се балансират изключително прецизно. Не че трябва да го пробвате вкъщи, но солеността на изпражненията винаги е еднаква. Чрез това фино определяне на теглото на тарата може да бъде спестен цял литър течност. Ако то не бъде свършено тук, би ни се наложило всеки ден да пием по един литър повече течности.
Както и при тънкото черво, всички резорбирани постижения на дебелото черво се транспортират чрез кръвта първо до черния дроб, където се проверяват и после се предават на голямото кръвообращение. В последните сантиметри на чревната тръба обаче кръвоносните съдове отвеждат кръвта в голямото кръвообращение не през пречистващия черен дроб, а директно. По правило тук не се абсорбира нищо повече, защото работата вече е свършена. С едно изключение: свещичката. Свещичките наистина съдържат много по-малко лечебни съставки, отколкото хапчетата, но пък въздействат по-бързо. Често таблетките и течните лекарства трябва да съдържат в големи дози активни вещества, тъй като черният дроб прочиства от токсини една голяма част от тях, преди да стигнат до мястото, на което трябва да въздействат. Това обаче не е особено ефикасно, а ние приемаме тези „отровни вещества“ заради ефикасността им. Който не иска да натоварва черния си дроб с лекарства, понижаващи температурата и подобни, нека използва краткия път на ректума чрез свещички. Особено при деца и по-възрастни хора това е страхотна идея.
Какво в действителност ядем
Най-важната фаза от процеса на храносмилането протича в тънкото черво, където на най-грамадната повърхност съответства най-миниатюрното раздробяване на храната. Тук се решава дали понасяме лактоза, коя храна е здравословна и коя предизвиква алергии. На този последен етап храносмилателните ензими работят като миниатюрни ножици: те режат храната на все по-дребни и по-дребни парченца, докато тя намери най-малкия общ знаменател с тялото ни. Номерът на природата е, че всички живи неща са съставени от един и същ основен материал: от захарни молекули, аминокиселини и мазнини. Всички наши хранителни продукти идват от живи същества - по биологическа дефиниция в еднаква степен към тях спадат както ябълковото дърво, така и кравата.
Захарните молекули могат да се свързват в по-сложни вериги. Тогава вече те не са сладки на вкус, наричат се въглехидрати и са в състава на хранителни продукти като хляб, макарони, ориз и други. Който изяде една филийка хляб, след накълцващата работа на ензимите получава следния краен продукт: захарни молекули, които са същото количество, каквото, ако изяде няколко лъжици бяла домакинска захар. Единствената разлика е в това, че на домакинската захар не й е необходима обработка от страна на ензимите, а отива в тънкото черво директно на малки парченца, така че веднага да бъде приета от кръвта. Прекалено голямото количество чиста захар, прието наведнъж, подслажда кръвта за кратко време.