Илюстрация: А - кръвоносните съдове отиват първо в черния дроб и след това в сърцето.
В = лимфните съдове отиват директно в сърцето.
Този съд вече носи мощно звучащото име Ductus thoracicus. Дуктус торацикус! Можем да го представим с думите: „Да живее Дуктус и нека ни научи защо благородните мазнини са толкова важни и лошите мазнини толкова лоши“. Малко след като сме поели богато на мазнини ядене, в дуктуса са се настанили толкова много миниатюрни мастни капчици, че течността вече не е прозрачна, а бяла като мляко. Когато в дуктуса се е събрала мазнина, той прави извивка от корема през диафрагмата директно към сърцето. (Събраната течност от крака, клепачи, а също и от червото се излива тук.) Така че и благородният зехтин, и евтината мазнина за пържене се изливат директно в сърцето. Няма обиколен път през черния дроб - както е при всичко останало, което смиламе.
Пречистване от опасни, лоши мазнини се извършва едва тогава, когато сърцето мощно е изпомпало всичко и мастните капчици случайно са се озовали в един от кръвоносните съдове на черния дроб. Черният дроб приютява изключително много кръв, поради което вероятността такава среща да се случи е висока - но преди това сърцето и съдовете са безпомощни пред намеренията на „Макдоналдс“ и компания да печелят при изгодни за клиентите си цени.
Така както вредните мазнини притежават способността да предизвикват лоши неща, добрите пък могат да имат чудесно въздействие. Който даде няколко евро повече за истински студено пресован зехтин (Extra virgin), ще топва багетата си в благотворен балсам за сърцето и за съдовете. За зехтина са написани множество статии, които внушават, че той може да предпази от атеросклероза, оксидативен стрес, алцхаймер и очни болести (като макулодистрофия). Освен това се забелязват положителни ефекти при възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, а също и при предпазването от определени видове рак. Особено интересно за всички, които се страхуват от мазнините, е и следното: зехтинът има потенциала да се бори с нежелани шкембенца. Той именно блокира в мастната тъкан един ензим, наречен мастно-киселинна синтаза, който с удоволствие произвежда мазнини от излишни въглехидрати. Не само ние се възползваме от зехтина, на добрите бактерии в червото също им харесва да се поглезят.
Хубавият зехтин реално струва някое и друго евро по-скъпо, няма мазен или гранясал вкус, а на зеленина и плод и при гълтане понякога причинява усещане за дращене поради съдържащите се в него дъбилни вещества. За когото това описание е твърде абстрактно, може да се придвижи по въжето на сертификатите за качество към доброто шише зехтин.
Ала да сипете зехтин в тигана, не е особено добра идея, тъй като: топлината разваля много неща! Горещият котлон става идеално за стекове и бъркани яйца, но не и за мазни мастни киселини, които по този начин претърпяват химически промени. При пържене е най-добре да се използва олио за пържене или твърди мазнини като обикновено или кокосово масло. Те действително са пълни с непозволени наситени мастни киселини, но пък са по-стабилни, когато става въпрос за висока температура.
Благородните мазнини са не само чувствителни към топлина, но и с удоволствие улавят свободни радикали от въздуха. Свободните радикали нанасят много поражения в тялото, защото всъщност изобщо не са толкова свободолюбиви, а искат колкото се може по-скоро да се свържат. При това те се закачат за всичко, което им падне - кръвоносни съдове, кожата на лицето, нервни клетки, - и се грижат за раздразването на съдовете, за застаряването на кожата и болестите на нервите. Ако искат да се вържат за нашата мазнина, прекрасно, но много моля, чак в тялото ни, а не в кухнята. Затова след ползване затваряйте капачката много здраво и - директно в хладилника.
Животинските мазнини в месото, млякото и яйцата съдържат много повече арахидонова киселина от растителните мазнини. От арахидоновата киселина тялото ни произвежда множество сигнални вещества (невротрансмитери), които участват в усещането на болка. В олио като рапичното, лененото или конопеното има повече противовъзпалителна алфа-линоленова киселина, a в зехтина се съдържа вещество със съпоставими действия, което се нарича олеокантал. Тези мазнини имат въздействие, близко до това на ибупрофена или аспирина, само че в много по-малки дози. И при остро главоболие не вършат работа, но редовната им употреба може да помогне, ако страдаме от някаква възпалителна болест, често главоболие или имаме оплаквания по време на цикъл. Понякога болките намаляват, когато се поемат повече растителни и по-малко животински мазнини.